— Сега звучи по-правдоподобно. Колко са ти нужни този път?
— Половин милион.
— Какви да бъдат?
— В долари — отвърна делово старият шпионин.
— Авансово плащане или цялата сума?
— Всъщност май ще ми е нужна кредитна линия — в зависимост от това колко време ще трае издирването на тези момчета.
— Смятам, че мога да уредя и това — замисли се за миг Стоун. — Как искаш да ти бъдат предоставени?
— Има една малка корабна компания със седалище в Насао, която се нарича „Карлтън Лимитед“. Най-големият й кораб се ремонтира на сух док. За съжаление ремонтните работи ще продължат по-дълго и ще струват много повече, отколкото предвиждат собствениците от „Карлтън Лимитед“. Те се нуждаят бързо от пари в брой или корабът може да потъне и да повлече и тях.
— Разбирам…
Шамрон каза номера на сметка на Бахамските острови, който Стоун записа със златна писалка в един бележник.
— Ще има половин милион в сметката до сутринта — обеща богаташът.
Шамрон му благодари. След това мина на втория въпрос:
— Имам нужда да направиш още една инвестиция.
— На друга корабна компания ли?
— Всъщност е художествена галерия тук, в Лондон.
— Изкуство! — ужасено го погледна Стоун. — Не, благодаря, Ари.
— Искам ти го като услуга.
Мултимилионерът изпусна дълга въздишка. Шамрон усети миризмата на хайвер и шампанско в дъха му.
— Слушам те.
— Трябва да отпуснеш краткосрочен заем на галерия „Ишърууд Файн Артс“.
— Ишърууд! — шашна се Стоун.
Шамрон кимна.
— Джулиан Ишърууд? Направих моя дял от въпросните инвестиции, Ари, но да заема пари на Джулиан Ишърууд е равносилно да им драсна клечката. Не мога да го направя. Съжалявам, няма как да ти помогна.
— Моля те за лична услуга — повтори твърдо Шамрон.
— А аз ти казвам, че няма да го направя. Джули може да потъне или да плува самостоятелно. — Стоун отново внезапно смени темата: — Не знаех, че Джули е част от братството.
— Не казах, че е.
— Няма значение, защото е абсурдно да му дам от моите пари. Взех решение. Край на обсъждането!
— Това ме разочарова — тихо изрече Ари Шамрон.
— Не ме заплашвай! Как смееш след всичко, което съм направил за теб? Службата нямаше да има дори гърне, в което да се изпикае, ако не бях аз. Загубих сметка колко милиона съм ти дал.
— Беше много щедър, Бенджамин.
— Щедър! Боже! — размаха ръце Стоун. — Само аз те държах на повърхността. Но ако не си забелязал, тези дни нещата не вървят добре в „Лукинг Глас“. Разни кредитори се взират във всяка пукнатина. Банки си искат парите, преди да ми дадат други. „Лукинг Глас“ се пълни с вода, скъпи. И ако потъне, ти губиш неограничения си доставчик на пари.
— Наясно съм със сегашните ти трудности — каза Шамрон. — Обаче също така знам, че „Лукинг Глас“ ще излезе от тази криза, по-силна от всякога.
— Наистина ли знаеш това? — Стоун замалко да се усмихне. — Мамка му! И какво те кара да мислиш така?
— Пълното ми доверие в теб.
— Не ме баламосвай, Ари. Години наред давах доброволно пари, без да съм искал нищо в замяна. Но сега ми е нужна твоята помощ. Трябва да накараш приятелите си в Сити да отпуснат хватката върху парите си. И да убедиш моите израелски инвеститори, че ще е най-добре за всички заинтересовани да забравят значителна част от моите дългове.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна неопределено Шамрон.
— Има още нещо — рече Стоун. — Аз печатам черната ти пропаганда винаги когато поискаш. Защо от време на време не ми предоставяш по една истинска история? Нещо горещо, което продава вестниците. Покажи на момчетата с парите, че „Лукинг Глас“ все още е сила, с която трябва да се съобразяват.
— Ще се опитам да ти осигуря нещо подобно.
— Сигурен съм, че ще осигуриш. — Стоун напъха още една шепа хайвер в устата си. — Заедно можем да преместим планини, Ари. Но ако „Лукинг Глас“ потъне, играта наистина ще загрубее ужасно.
На следващата сутрин Шамрон и Габриел се срещнаха в Хампстед Хийт. Те поеха по една пътека, от двете страни на която се издигаха мокри от дъжда букове. Ари изчака да ги отминат бягащите за здраве ранобудници, преди да заговори:
— Имаш парите — петстотин хиляди долара. В обичайната сметка в Женева.