Надникна зад креслото и се изправи лице в лице със Свирчо, който също търсеше нещо на четири крака. И двамата едва успяха да се дръпнат, за да не блъснат главите си.
Свирчо зяпна Питър. Очите му приличаха на стъклени.
— Изгубих си топчетата — измърмори той.
Питър кимна.
— Изгубих си копчето за ръкавели. Все едно не съм облечен без тези копчета.
Взираха се един в друг още миг, после се разделиха и продължиха да търсят.
След минута Питър изведнъж се почувства в глупаво положение и се изправи. Изтупа панталоните си и излезе от стаята. „Ще трябва да сложа перлените копчета. Ама че досадно — да не мога да намеря другите. Какъв отвратителен ден!“
Тръгна по коридора към собствената си стая. През прозорците виждаше, че все още вали сняг — огромни мокри снежинки, — беше тихо като в полунощ.
Стигна до детската стая. Там бяха настанили Джек и Маги. Забави крачка. Вратата беше открехната и той надникна вътре. Стаята се осветяваше само от огъня в камината, който хвърляше призрачни сенки. Багажът на децата бе натрупан върху две от трите богато украсени викториански легла. Питър се загледа в багажа за миг, после се озърна и се взря в сенките. Стоеше нерешително на вратата — нещо едновременно го привличаше и отблъскваше.
Какво го вълнуваше толкова в тази стая?
В тъмния ъгъл от часовника изскочи кукувичка и изкука шест пъти. Питър свали ръка от вратата и влезе. Една крачка, две, три.
И внезапно замръзна.
Стаята беше точно както някога — далече в миналото, което той като че ли почти не си спомняше. Както я бе оставила майката на Уенди, мисис Дарлинг — плод на „любещо сърце и много икономии“, Леглата с дебели юргани бяха две отляво (на Джон и Майкъл) и едно отдясно (на Уенди). Белите им сатенени покривки проблясваха на слабата светлина. Над всяко легло върху малка поличка имаше по една китайска къщичка, голяма колкото птиче гнездо — нощните лампи. Огънят в камината гореше кротко, дървата лекичко пращяха в тишината. Полицата над камината се крепеше на двама гордо изправени дървени войници. Бяха грубо издялани някога ги бе започнал мистър Дарлинг, довърши ги мисис Дарлинг и накрая мистър Дарлинг ги боядиса (не много умело).
Спомените се мярваха в главата на Питър, после изчезваха. В един миг разпознаваше всичко, в следващия не. Влезе по-навътре в стаята, докосваше предметите, спираше се в тази чужда страна, която все пак бе някак си позната.
Над камината имаше рошаво мече, подпряло гръб на овехтял цилиндър. Питър се приближи до него и перна поизлъскания мъх на носа му.
Видя къщичката за кукли на Уенди и надзърна вътре, за да види дали някой я обитава. До едната стена стоеше бюро и той застана пред него. Подръпна чекмеджетата и се зачуди какво ли може да има вътре.
Накрая пристъпи към френските прозорци с ромбовидни стъкла, сега затворени, и със спуснати пердета. Колебливо протегна ръка, дръпна пердетата и отвори прозореца. По лицето му западаха едри снежинки и той ги облизваше. Предпазливо излезе на балкончето, сложи ръце на парапета от ковано желязо и се огледа — нагоре към заснеженото небе, надолу към улиците и покривите. Усети земята да се завърта и се вкопчи в парапета. Затвори очи, за да прогони обезпокоителното усещане, и се мушна вътре.
Нощният вятър раздвижи дантелените пердета, те погалиха бузата му и той отново отвори очи. В дантелата бяха вплетени някакви фигури — изправяха се една срещу друга като картини на стената. Задържа веещите се пердета с ръце и се наведе да ги разгледа.
Видя момче, което лети в нощно небе сред много звезди, после същото момче застанало с ръце на кръста и с отметната назад глава, готово да закукурига, и после пак момчето и битка с пиратски капитан, чиято липсваща ръка бе заменена с кука.
Питър Пан.
Мойра внезапно застана на прага и светна лампата.
— Питър, Брад е на телефона. Казва, че е спешно.
Питър рязко се обърна и излетя от стаята.
Стаята остана празна и притихнала. Но прозорците бяха отворени и изведнъж вятърът се усили и раздвижи пердетата. Луната за миг проби облаците и озари всичко. Светлината й беше странна, тайнствена, хвърляше нови сенки, които трептяха и се движеха като призраци. После запълзя по пода и се спря върху двойните огледални врати на масивен старинен гардероб в ъгъла — шкаф от тъмно дърво, който можеше да съдържа и хубави сънища, и кошмари.