Питър препускаше по коридора, вече готов за най-лошото. Беше си донесъл калъфа с телефона за всеки случай. Просто не можеше да се разчита на английските телефони.
Баба Уенди мина покрай него и се завъртя като момиченце.
— Харесва ли ти роклята ми, Питър?
Питър кимна механично и не забави крачка. Втурна се в спалнята за гости, където бяха настанени той и Мойра, и сграбчи телефона от леглото. „Да? Брад? Какво значи това — докладът на клуб «Сиера»? Мислех, че този въпрос е уреден. Какво? Синя кукумявка? — Лицето му бе почервеняло като цвекло. — Ами да, щом са застрашен вид, сигурно са си го изпросили!“
Появи се Маги, преследвана от Джек. Профучаха покрай него и изчезнаха зад леглото. След миг Маги отново се показа и весело закрещя:
— Татко, помощ! Помощ!
Зад леглото Джек издаваше чудовищни звуци. Питър не им обръщаше внимание, само запуши ухото си с пръст, за да не му пречи шумът. „Още от началото на света е имало жертви на еволюционния процес! — изсъска той. — Да не би на някого да му липсва тиранозавърът?“
— На мен ми липсва! — изкрещя Джек и заръмжа страховито.
Питър се завъртя.
— По дяволите, Джек, няма ли да пораснеш? Маги, изчезвай оттук! Мойра! — Пак се обърна към телефона. — „Висока десет инча и има петдесет мили радиус на размножаване? Хубава работа, какви са тези истории!“
Маги се затича около леглото, като пищеше от удоволствие, и се опита да се покатери по гърба на баща си. Джек я гонеше, ръмжеше и размахваше ръце.
— Млъкнете най-после и двамата! — озъби се Питър. — Млъкнете поне за една минута! Мойра, за Бога, изкарай ги оттук — това е най-важният телефонен разговор в живота ми!
Най-сетне се появи Мойра, хвана Джек и Маги кротко, но здраво за ръцете, тихо повика Нана и изведе всички в коридора. Там ги чакаше баба Уенди, протегнала ръце, за да прегърне децата, но блестящите й очи гледаха над тях към спалнята и Питър.
— Знаете ли — каза меко тя, — когато баща ви беше малко момче, често стояхме на прозореца и духахме, за да загасим звездите.
Джек изсумтя.
— Ами!
Когато Мойра се върна в спалнята, Питър беше свършил разговора и седеше безутешно на леглото с празен поглед.
— Сделката може да се провали. — Прокара ръце през гъстата си кестенява коса. — Изобщо не трябваше да заминавам.
Мойра стоеше и не казваше нищо. След миг той вдигна глава и я погледна. В очите й видя гняв и разочарование. Тя преглъщаше напрегнато, за да сдържи сълзите си. Гледаха се мълчаливо. После той стана, тръгна към нея, но размисли и спря. Разпери безпомощно ръце, опита се да продума, но не можа. Поклати глава.
— Мойра, съжалявам, просто… просто не мога… — Обяснението, което търсеше, му се изплъзваше. — Много ми се струпа, някак си така се получи.
Гласът на Мойра беше нисък и тих, но погледът й изведнъж стана твърд.
— Не си идвал на „Кенсингтън Гардънс“ от десет години, въпреки че баба те кани всяка година. Питър, спомняш ли си колко неизпълнени обещания… — Тя замълча. Мъчеше се да остане спокойна. — Обеща на децата да се занимаваш с тях тук. А изобщо не ги поглеждаш, освен за да им направиш забележка или да им изкрещиш…
Телефонът върху леглото иззвъня рязко, пронизително. Питър се поколеба, после протегна ръка да го вземе.
— Дай ми това нещо — нареди жена му.
Той зяпна.
— Хайде, Мойра, недей така.
— Просто ми дай телефона, Питър.
— Мойра, моля те.
Мойра пристъпи и взе телефона. Решително се приближи до прозореца и го изхвърли навън. Питър я гледаше, загубил ума и дума.
Мойра се обърна към него.
— Съжалявам за сделката ти.
— Ти мразеше тази сделка — промърмори той.
Тя кимна и отметна тъмните си коси.
— Мразех сделката, но съжалявам, че ти се чувстваш толкова зле. Питър, децата ти те обичат, искат да си играят с теб. Колко мислиш, че ще продължава това? Цял живот? След три години Джек няма да иска дори да влизаш в стаята му. Имаме само няколко хубави години с децата си, когато те искат да са с нас. След това ти ще тичаш след тях за малко внимание. Слушай, Питър. Аз стоя вкъщи с децата. Аз ги виждам, аз играя с тях. Знам какво изпускаш, но не мога да ти го опиша, защото сам трябва да седнеш на пода и да поиграеш с тях, за да разбереш. Знаеш ли колко пъти са казвали: „Къде е татко? Кога ще се прибере татко?“
Тя дълбоко пое дъх.
— По дяволите, Питър, просто ти казвам да бъдеш щастлив. Порадвай им се, преди да е станало твърде късно!