В задния двор Нана повдигна глава от лапите си и подаде мокрия си нос изпод верандата. Лиза я беше изгонила преди час, докачена от някаква въображаема обида, и вярното куче чакаше завръщането на истинската си господарка, за да оправи нещата. Беше завързано с дълга верига за дървен стълб.
Някакво неестествено движение в небето привлече вниманието му — облаците смениха формата си, защото се отместиха, за да направят път на някого. Блесна зловеща зелена светлина. После се изгуби.
Нана с ръмжене се изправи на крака.
В детската стая Джек и Маги спяха. Джек бе заплел ръце и крака в завивките. Маги беше свита на кълбо, завита презглава с одеялото. Над тях нощните лампи в китайските къщички равно светеха, изтласкваха мрака, държаха сенките надалеч. Огънят в камината бе изгаснал отдавна, въглените се бяха превърнали в сива пепел.
Пердетата на прозорците висяха неподвижното, с образите на Питър Пан и неговите приключения скрити в гънките им.
После изведнъж нощните лампи светнаха ярко, сякаш електрическата енергия се беше увеличила двойно, примигнаха и изгаснаха. Нощта незабавно скочи — като животно, надушило следа. В тъмнината в ъгъла на стаята двойните огледала на големия гардероб заблестяха — първо мътно, после по-силно — зловещата зелена светлина. Появиха се образи, неясни, все още далечни, но с всяка секунда все по-определени, приближаващи се.
Джек се размърда и промърмори нещо насън.
По стените запълзяха сенки, появили се от нищото, пръсти се превръщаха в лапи, озъбваха се муцуни. Някакъв огромен неравен силует се надигна от дъските на пода към ламперията — дървета в джунгла от клони, преплетени като паяжина, остри скали на островен бряг, заливани от вълните на океана.
Образите в огледалата на гардероба придобиха форма — череп с големи празни очи, с оголени в страховито хилене зъби, и старинен кораб с платна, който скърцаше и стенеше, опъвайки веригата на котвата си.
Светкавица блесна в стъкленицата над камината, в която имаше корабче — сякаш го бе изненадала буря. Джек пак се размърда. Перките на въртолетчето, закачено над леглото му, диво се завъртяха. Старото люлеещо се конче до шкафа с играчки заподскача, гривата и опашката му се развяха, като че ли от нищото бе задухал силен вятър…
Долу в градината Нана се мяташе на веригата, мъчеше се да се освободи и лаеше нещо, което звучеше като „Хуф, Хуф!“
В библиотеката Свирчо стоеше пред моделите на корабчета на лавицата и гледаше омагьосан как мъничките мачти започнаха да потреперват, а платната се издуха от невидим вятър. Влажните му, унесени очи се взираха в полюляващите се кораби и той се полюляваше с тях. Когато чу Нана да лае, веднага отстъпи назад, наклони глава и прошепна: „Опасност.“
Лиза дремеше в кухнята, опряла глава на кръстосаните си ръце. Събуди я драскане по предната врата.
В детската стая повя вятър, подхвана листчетата със забравената реч на Питър и ги разпиля. Светлината от гардероба стана по-ярка, образите по-ясни. Чуха се викове, плачове от сънищата и мечтите и остър стържещ звук — стърженето на желязо върху дърво.
Одеялата на децата се вдигнаха и отлетяха.
Стаята потъна в дълбок мрак.
В банкетната зала Питър храбро се бореше:
Но загиваше. Без речта си беше като моряк, изгубен в морето. Слушателите му очевидно се разсейваха. Обзе го отчаяние. Цялата вечер бе на път да се провали. Тържеството в чест на Уенди да пропадне! И то само заради него!
Спря на средата на изречението, захвърли всякаква предпазливост и се изпъна. Публиката поутихна.
— Дами и господа, поднесох ви достатъчно реторика за една вечер. Искам да ви кажа само още едно нещо за Уенди Дарлинг. Преди много години Уенди ме прибра от улицата — бях подхвърлено дете. Научи ме да чета и да пиша, защото аз не знаех. Намери хора, готови да ме осиновят, да ми станат родители, каквито нямах, и дори и след това не престана да се безпокои за мен, да се грижи за мен, да ме обича.
Настанала беше мъртва тишина. Всички слушаха.
— Тя направи толкова много! Ожених се за внучката й — за моята съпруга Мойра. Децата ми я обичат. Вярват, че тя може да направи всичко. Искат дори да ги научи да летят. Тя ми даде живот. Господи, тя даде живот на много деца. Това е истинското й постижение — постижението, за което й отдаваме почит тази вечер.