Той спря за миг.
— Така че ако Уенди означава толкова много за вас, колкото за мен, ако ви е помогнала в живота толкова, колкото на мен, станете, моля! Станете, ако тази изключителна жена е променила живота ви! — Той ги подкани с ръце. — Станете заедно с мен и да я поздравим!
Те колебливо се изправиха, по един и по двама, после на цели групи, докато накрая всички бяха на крака и бурно ръкопляскаха. Залата оживя от овациите, а Питър гордо стоеше в центъра им с широка усмивка на момчешкото си лице. Погледът му за миг срещна Мойриния и той бе зашеметен от дълбочината на чувството, което съзря.
Уенди бавно се изправи със сълзи в очите. Поклони се на публиката с кратко кимване и сплете ръце.
Изкараха отпред количка, досега скрита до стената зад подиума. На нея имаше макет на бъдещата пристройка към болницата на улица „Грейт Ормънд“, на фасадата беше опъната лента с надпис: СИРОПИТАЛИЩЕ „УЕНДИ ДАРЛИНГ“. Протегнаха се ръце и вдигнаха лентата над макета, а Питър се приближи до Уенди, за да я заведе до количката за тържественото прерязване на лентичката. Ръкоплясканията станаха по-силни.
После порив на вятъра отвори широките прозорци с ромбовидни стъкла и връхлетя над подиума. Толкова мощен бе, че Уенди се олюля, но Питър протегна ръка й я задържа. Дойде и Мойра с ножиците. Лентата бурно плющеше на вятъра. Полилеите се клатеха.
Уенди хвърли неспокоен поглед през рамо към прозорците, после пристъпи напред и преряза лентата на две. Публиката нададе приветствени възгласи и пак заръкопляска. Питър се усмихна и прегърна баба си, после се обърна и притисна Мойра към себе си.
Затова не видя пламъчето на страха, промъкнал се в очите на Уенди.
Разказът на Уенди
Ролс-ройсът се движеше бавно и равномерно в нощта, а снегът под колелата му се превръщаше в киша. Питър облегна глава върху меката кожа и затвори очи. Вечерта бе минала добре. Беше доволен от произнесената реч — думите се бяха надигнали някъде отвътре, от място, където отдавна не беше ходил. Изненада се, че все още го има.
— У дома — прошепна Мойра на ухото му.
Той отвори очи и се изправи. Вече бяха сред къщите на „Кенсингтън Гардънс“, купичките на покривите им и обраслите им с бръшлян стени бяха заслонени под старите дървета, през капаците на прозорците се процеждаха светлинки. Ролсът спря пред номер 14, по предното стъкло се топяха снежинки. Питър отвори задната врата и се протегна. Мойра го последва, дъхът й замръзваше на студа, лицето й сияеше и бе много красиво. Усмихна се на Питър и докосна бузата му с ръка.
Питър мина край нея и помогна на баба Уенди да слезе. Лицето й вече бе изпито изморено, вълнението тази вечер все пак й се беше отразило. Въпреки това се усмихна като младо момиче.
— Никак не беше лошо, Уенди Мойра Анджела Дарлинг — тихо каза Питър.
— Като за стара жена — отвърна тя.
Питър поклати глава и се ухили.
— Изобщо не си стара. Беше чудесна.
— И ти не се справи зле… момче.
Той я погледна сепнато, но тя замислено гледаше в друга посока. Взе ръката й и двамата тръгнаха в мъглата с леко наведени глави. Краката им поскърцваха в навалелия сняг.
Мойра се наведе към него от другата му страна.
— Радвам се, че най-после се забавляваш…
Внезапно спря и притихна.
— Питър?
Питър вдигна поглед. Пред тях вратата зееше широко отворена. В коридора пред прага бе навалял сняг. В мъждивата светлина на верандата Питър видя дълбока драскотина в солидното дърво — сякаш някой бе дълбал с отвертка.
Баба Уенди погледна, сепна се и притаи дъх.
— Децата! — прошепна тя.
Питър пусна ръката й и се втурна през вратата. Къщата беше потънала в мрак, студена и като че ли празна. Зад гърба си чу как Мойра безуспешно превърта ключа на лампата. Нямаше ток.
— На свещника на стената до тебе има свещ — насочи го баба Уенди.
Питър заопипва стената, намери го, извади запалка от джоба си и я щракна. Доближи пламъчето до фитила и го запали.
— Джек! Маги! — викаше Мойра.
Светлината на свещта прогони тъмнината достатъчно, за да се види, че драскотината от вратата продължава през целия коридор и нагоре по стълбите, дълбока и крива.
— Какво става тук? — промърмори си Питър.
Заизкачваха се по стълбите, Питър отпред със свещта, Мойра и баба Уенди след него. Някъде отгоре чуваха стържене, после Нана залая.