Забеляза, че няколко пирати бяха изоставили заниманията си и се взираха в него. Не изглеждаха дружелюбни. По-скоро раздразнени.
— Дали случайно не ви се намира… тук има ли… ъъъ… — започна той, но млъкна.
Някакъв мизерен беззъб пират закуцука към него със злобно присвити очи. Челюстите му прилежно дъвчеха тютюн и от съсухрената му уста се стичаше мръсножълта струйка. Без да каже и дума, той протегна ръка, отскубна папийонката на Питър и я заразглежда замислено.
— Ама моля ви се! — възрази Питър.
Очите на пирата пак се обърнаха към него.
— И тия лъскави обувки не са лоши, приятел.
Питър се наежи.
— Момент!
От мъглата дим се появи друг пират и отмести първия. Този имаше превръзка на окото и изглеждаше два пъти по-злобен. Сграбчи Питър за ризата и го блъсна към стената. Питър премина през купчина тенджери и тигани, които се разлетяха на всички страни, после влетя право в ръцете на пиратския готвач с гръден кош като гардероб. Готвачът го блъсна обратно. Първият нападател (Питър вече бе решил да се обърне към съда) пак го подхвана, събори го на земята, наведе се и започна да събува панталоните му.
Питър риташе и крещеше безпомощно.
После изведнъж се появи позната светлинка, стрелна се и измъкна една свещ от свещника, след това я донесе на бойното поле и я завря в предницата на размъкнатите панталони на пирата. Той се дръпна с вой и заудря панталоните си с ръце. Светлинката се спусна към превръзката на окото му, дръпна я от мръсното му лице като тетива, и я пусна. Превръзката се върна на мястото си със звучно „пляс“ и пиратът връхлетя върху стойка с кухненски съдове, които с трясък се стовариха върху него. Потръпна веднъж и примря.
Питър се изправи на крака и потърси вратата, за да се измъкне от тази лудница, но към него идваше грамадният пиратски готвач, размахал нащърбен касапски нож. Питър изстена в ужас и се дръпна към стената. Светлинката пак се стрелна и се приземи върху дръжката на един черпак, стърчаща от гърне супа. Черпакът подскочи и заля сбръчканото лице на готвача с гореща супа. Той изрева, отстъпи назад с ръце на очите си, после се втурна напред, залитна към гърнето, събори го и изля остатъка от съдържанието му върху главата си.
В кухнята вече цареше пълен хаос. Другите пирати скочиха срещу Питър с крясъци, ругатни и извадени ками. Питър се спусна към вратата, все още почти напълно убеден, че сънува или че това е най-много някаква филмова каскада, но все пак не искаше да рискува. Препъна се, а пиратите бяха ни крачка от него. Светлинката подскочи, преряза въжето, на което се опушваха говежди ребра, те се стовариха върху пиратите и ги събориха в несвяст.
Питър стоеше сред отломките, мъчеше се да си поеме дъх и да намери поне късче разум в цялата тази лудост. Светлинката се спусна надолу и кацна върху една полица на стената съвсем близо до очите му. Припламна, после потъмня и феята от предишната нощ пак се появи.
Питър се разсмя вече сигурен, че е полудял.
— Ау! Ти си фантастично, бръмбарче! Не мога да повярвам на подсъзнанието си. Мислех, че ми допадат скромните момичета. — И пак избухна в зашеметен смях.
Феята му хвърли сърдит поглед.
— Престани, Питър! Веднага престани!
Тя се стрелна към него. Той зърна острието на мъничката кама върху ръката си. Усети бодване и остра болка. Недоверчиво погледна китката си и видя кръвта да блика от раната.
Очите му широко се отвориха.
— Не мога да повярвам, че го направи! Кърви! Погледни! Какво… какво е това… — Той потрепери, бавно започна да разбира какво означават болката и кръвта. — О, Господи — прошепна.
Феята пак кацна върху полицата и светлинката бързо изчезна.
— Добре ли си? — В гласа й имаше искрена загриженост. — Питър, добре ли си?
Питър Банинг вдигна очи и се вгледа в нея. Вече не виждаше в нея светлинна, фантастичен образ или плод на въображението си. За миг се стопи заблудата му, че е в страната на сънищата или на друго подобно място. Вече го нямаше замайването, увереността, че ще се събуди и умът му ще се проясни, увереността, че светът е такъв, какъвто винаги е бил, какъвто той винаги го е познавал.
Взираше се в дребничката фея и знаеше, че тя е истинска.
Опита се да диша и гърдите му се свиха.
Личицето на феята бе хубаво и младо под бръчиците, набраздили гладкото й челце и ъгълчетата на устните й.
— Знаеш ли къде сме? — прошепна му тя.