— Два дни — каза тихо той.
— Четири — настоя Менче. — Това е минимумът за един приличен Пан.
— Три. — Очите на Хук се приковаха в нея. — Последно предложение.
Тя кацна на върха на носа му.
— Дадено.
Протегна ръчичката си и предпазливо стисна куката на капитана. Няколко от пиратите на палубата слушаха и нададоха дрезгави възгласи. Скоро се включиха и останалите, които не знаеха какво приветстват, но им беше приятно да покрещят. Още няколко кремъклийки се изпразниха и се чу последен топовен гръм. Шумът бе оглушителен.
Хук отпуши ушите си.
— Слушайте, момчета! — надвика ги той. Те покорно се обърнаха, дори и тези, които блъскаха Питър по ужасната дъска. Усмивката на Хук можеше да разтопи и масло. — Сключих споразумение в интерес на доброто спортсменство и така нататък. Този жалък екземпляр — той Посочи Питър с презрение, — този дегенерирал самозванец има три дни да се приготви за битка с мен. След три дни ще се върне тук и ще се изправи пред възмездието на острието.
— Капитанът ви казва да вземете кремъка и барута и да развеете кървавата риза! — изкрещя Смий. — Това ще бъде…
Хук запуши устата му с ръка.
— Шоуто е мое, Смий. — Усмихна се отново. — Това ще бъде съвършена, чудесна война, господа. Война на живот и смърт между Хук и Пан.
— Война на живот и смърт! — повтори Смий между пръстите на капитана.
— В противен случай — Хук изсумтя и хвърли поглед към затворническите килии на палубата — парцалените кукли на Пан ще загинат по най-ужасния начин, който мога да измисля.
Смий се изстъпи напред.
— Да вдигнем тост! За върховната битка — Хук срещу Пан!
Усмивката на Хук можеше да съперничи на крокодилската.
— Вход за деца свободен, разбира се.
Пиратите надигнаха плоски бутилки с бира и манерки с ром, развикаха се юнашки и заудряха бордовия парапет с юмруци и чаши.
— Хук! Хук! Хук!
Капитанът гледаше как Питър внимателно пристъпва по дъската към сигурността на палубата, облекчението ясно се четеше по закръгленото му лице. „Жалък е, изглежда не зависи от него“ — помисли си Хук и въздъхна. Надяваше се този дебел стар Пан да намери начин да му предложи поне мъничко предизвикателство. В крайна сметка няма да е добър тон да бъде убит в този вид.
Той енергично се приближи до края на дъската и за последен път се изправи лице в лице срещу стария си враг.
— Махай се, който и какъвто и да си. — Изсмя се подигравателно. — Махай се от очите ми. Отлитай, защо не литнеш? Омитай дебелото си туловище от кораба ми!
Той яростно заскача на дъската и Питър катапултира във въздуха.
— Но аз не мога да летя! — изстена Питър Банинг. — Не знам как!
Менче-Звънче се стрелна към него.
— Хайде, Питър — настоя тя. — Трябва да го направиш! Помисли си щастлива мисъл!
Питър тромаво се стовари пак върху дъската и с мъка запази равновесие над водата.
— Сега ли?
— Разбира се, че сега! Помисли си за Коледа!
Един пират удари края на дъската за последен път. Питър загуби и последните остатъци от самообладание и се търкулна във водата. Полетя надолу цопна и изчезна. Менче-Звънче викаше след него.
— Наистина ли не можеш да летиш? — изпищя тя в отчаяние. — Плувай тогава, Питър! Можеш да плуваш, нали?
— Съмнявам се — промърмори Хук и надникна долу.
Лицето на Питър се мерна за миг под повърхността на водата, после се изгуби.
— Ужасен късмет — каза Хук със съчувствена усмивка.
Менче-Звънче кръжеше над водата, мяташе се насам-натам. Нямаше и следа от Питър. Когато стана ясно, че не може да го намери, тя избухна в сълзи, светлинката й припламна и се изгуби. Хук отегчено се прозя. Целият пазарлък се оказа губи време. Три дни или три години, какво значение имаше — разликата щеше да бъде по-малка от рогче на охлюв.
После изведнъж — невероятно — Питър пак се показа на повърхността, носен на ръце от три мокри русалки. Всяка от тях го целуваше дълго, силно, вдъхваше въздух в дробовете му. Една след друга го целуваха продължително. После повдигнаха главата му над водата и отплуваха от пристанището, опашките им ги отнасяха все по-далече.
За миг Хук не можеше да повярва на очите си, после се намръщи и им изпрати въздушна целувка.
— Пан, такъв невероятен късмет имаш! Ще се видим при Хадес!
Но преди да успее да се обърне, от морето точно пред него изскочи четвърта русалка — лъскава, грациозна полужена-полуриба, — допря нос до носа на бича на седемте морета, единствения човек, вдъхнал страх на зловещия Барбекю, и изплю вода право в окото му.