Руфио с презрение изправи Питър на крака.
— Виж какво, ако си Пан, докажи го. Я да видим как летиш!
Чу се шепот: „Литни, литни“, който бързо прерасна в крясък.
— Литни! Литни! Литни! — завикаха всички и нетърпеливо зачакаха.
Питър ги гледаше безпомощно.
— А можеш ли да се биеш? — попита Руфио.
Изгубените момчета изтеглиха мечовете си и ги насочиха към Питър. Асото напъха един меч в ръцете му. Питър го държеше с празен поглед, докато Руфио не го изби.
— Последен въпрос, татенце — обяви Руфио. — Можеш ли да кукуригаш?
Питър дълбоко пое дъх и издаде звук, доста близък до кудкудякането на кокошка. Руфио отвратено запуши уши. Изгубените момчета изпъшкаха и започнаха да му се присмиват.
Менче отново се появи и се нахвърли върху тях.
— Глупави магарета! Още отначало можех да ви кажа, че той няма да успее да направи никое от тези неща! Той не може да играе дори прости игри! Забравил е как! Това, което има значение, е, че Хук е пленил децата му и аз имам три дни, за да го подготвя да се бие с капитана! Той има нужда от помощта на всички ви!
От морето лица се чу тих, учуден глас:
— Нима Питър Пан има деца?
— Семейство, отговорности и доста пари — тържествено ги осведоми Менче. — Но той все още си е нашият Пан.
Руфио изръмжа нещо неразбираемо, избута изгубените момчета по-далеч от оградата и с меча си нарисува една черта на земята. Прекоси чертата, застана сам зад нея и посочи към Питър.
— Той не може да лети, да се бие и да кукурига — така че който мисли, че това не е Пан, да дойде при мене!
Питър незабавно тръгна да пресича чертата, но Менче го хвана за тирантите и го дръпна обратно.
— Излагаш ме! — скара му се тя.
Момчетата поглеждаха от Руфио към Питър и обратно, после прекрачиха чертата едно по едно, докато остана само Джобчо, който надничаше към Питър изпод увисналата си шапка. Приближи колебливо, протегна ръка, дръпна ризата на Питър и продължи да я дърпа, докато той се наведе към него. Джобчо тържествено се вгледа в измъченото му, сбръчкано лице, после започна методично да изглажда бръчките и браздите, да опъва назад увисналите бузи и брадичка, да мачка и мушка плътта. После изведнъж спря, но не свали ръцете си и се усмихна широко.
— О, ето те, Питър — обяви той.
Няколко изгубени момчета излязоха напред и напрегнато се завзираха в пооправените черти на лицето му.
— Той ли е? — зашепнаха си. — Пан ли е? Питър, ти ли си?
— Ъмм, ъммм — измуча Питър с изкривената си уста.
— Но, Питър, ти си пораснал — оплака се Ключалко. — Обеща никога да не порастваш!
— Носът му е станал наистина голям, нали? — отбеляза Не Питай.
— Добре дошъл обратно в Небивала земя, Пан Мъжа — каза Дребосъка.
По всяко лице се четеше надежда и тя бързо се пренесе и на лицата на тези, които още стояха с Руфио от другата страна на чертата. Те започнаха да се примъкват напред.
Само Руфио остана непоколебим, в тъмните му очи се надигна гняв.
— Не слушайте тази фея с мозък на мушичка и този възрастен с увиснал корем. Мечът на Пан е у мен. Сега аз съм Пан. Да не мислите, че този тип ще ми го отнеме?
Асото, Сънливко, Бъчонко и Ключалко се върнаха при Руфио.
— Чакайте — каза Джобчо. — Ако Менче вярва, може пък и да е той.
Четирите изгубени момчета отново прекосиха чертата и застанаха до Питър.
— И ще тръгнете след този лигльо срещу капитан Хук?
Този път всички се върнаха при Руфио, с изключение на Джобчо, Бъчонко и Дребосъка.
— А к’во прави тука, ако не е Питър Пан, а? — тържествено попита Джобчо. — Не изглежда щастлив тук. Кои са тези деца, дето ги е хванал Хук? Дайте му шанс.
Питър се стегна, сам с тримата си поддръжници.
— Те са моите деца и Хук ще ги убие, ако не направя нещо да го спра. Помогнете ми, моля ви!
Джобчо вдигна очи към него.
— Ти каза мъ-думата — прошепна той намръщено.
Сенките вече бързо се спускаха над двора и изписваха нощните си рисунки сред листата на нивга-дървото. Слънцето беше почти изчезнало, потънало толкова дълбоко във водите на океана, че приличаше на бързо топяща се оранжева глазура. Менче прелиташе над главите им в тишината и палеше фенери, за да прогони мрака. Изгубените Момчета и Питър я гледаха безмълвно.
Щом свърши, тя се настани удобно на рамото на Питър.