Накрая Хук се наведе да помирише храната, взе вилицата, приготви се да отвори уста, после спря. Върна вилицата в чинията.
— Как мога да ям! — оплака се той. — Смий, знаеш ли какво означава да чакаш нещо с такова нетърпение, че да усещаш вкуса му? Имаш ли представа какво е да очакваш едно събитие с цялата си душа и сърце?
Смий като че ли знаеше, но не беше сигурен какъв отговор иска да получи капитанът. Опитът при Хук го беше научил, че ако не знаеш верния отговор, е по-добре да не говориш.
Хук продължаваше да се взира в масата.
— Онази нощ не можах да спя, толкова силно бе очакването ми. Исках да спя, разбира се — така следващият ден щеше да дойде по-бързо. Вчера можех да мисля само колко време остава до днес. А днес? Днес бях вързан на възел, всички струни опънати. Нетърпеливото, непоносимото очакване, Смий! Пристигането на Пан и началото на славната ми война!
По лицето му пробягна усмивка и кафявите му очи доволно светнаха. За миг бръчките на отчаянието се изгладиха и той пак си беше старият Хук, коварен и безмилостен.
После пламъкът угасна и разочарованието пак го завладял. Челото му се свъси и предвещаваше буря. Той скочи с рев и куката му яростно задраска дървената маса.
— Толкова съм разочарован! Мразя да се разочаровам! Мразя Небивала земя! Мразя всичко! — Гласът му се превърна в писък. — Но най-много мразя Питър Пан!
Дръпна се от масата и измъкна от шарфа си инкрустиран със злато и диаманти пищов.
— Пак ли? — изпъшка Смий.
— Животът ми свърши! — драматично декламираше Хук. — Няма да получа войната си! Пан ми я открадна! Моята прекрасна, славна война! Можех да помириша оръдията и да усетя вкуса на стоманата! А сега край! Край на войната ми!
Той допря цевта на пищова до сърцето си и спусна ударника.
— Капитане, престанете — сгълча го Смий и размаха ръце.
Хук се изпъчи, надигна се в цял ръст.
— Този път никой не може да ме спре, Смий. Сбогом!
Той издаде челюст напред и сложи пръст на спусъка. Притвори очи, но тайничко надзърташе от ъгълчетата. Като видя, че Смий се колебае, изпищя:
— Смий!
Смий се втурна, пъхна пръст между капсулата й ударника точно когато спусъкът бе дръпнат и изкрещя от болка. Хук му изсъска в отговор, извади нахалния пръст и завря цевта на пищова в носа му. Смий я сграбчи с две ръце и се опита да я насочи нагоре. Затанцуваха наоколо, борейки се с пищова и един с друг.
— Искам да умра! — виеше Хук. — В Небивала земя вече няма приключения! Това е проклятие — един дебел Пан! Остава ми само смъртта!
— Капитане, това не е отговор, капитане — пухтеше Смий срещу цевта.
Блъснаха се в масата с вечерята и се стовариха върху нея. Тя ги удържа само миг, после рухна и наоколо се разхвърчаха трески. Пищовът на Хук гръмна с оглушителен трясък. За щастие Смий бе успял да го отклони от носа си. Куршумът изсвистя край ухото му, заби се в копието на „Веселият Роджър“ и го потопи. Хук и Смий се взираха изумени, докато корабчето изчезваше в облак от мехурчета. Все още бяха вкопчени един в друг, преплели ръце и крака, задъхани от борбата.
— Дори това — прошепна Хук — не е толкова приятно, колкото беше.
Той се изтръгна, изправи се, изтупа трохите и изглади гънките на куртката си, опипа си мустаците, вдигна стола си, седна и се зае с отговорната задача отново да зареди пищова.
Смий завъртя очи, въздъхна шумно и стана на крака след капитана си. По брадата му имаше сладкиш, а на носа му — мармалад. Когато пищовът бе зареден, Смий бързо се пресегна — опитваше се да не изглежда прекалено неспокоен — и го взе от ръцете на Хук. Потупа капитана по рамото, сложи пищова в чекмеджето на едно писалище от времето на кралица Ана и здраво го заключи.
— Хайде сега, капитане — каза му успокоително. — Нещата ще изглеждат по-добре утре сутринта. Хайде да ви слагам да си лягате. Смий ще ви завие. Хайде, бъдете добричък, капитане. Нали знаете, че приличате на занемарена кърма, ако не сте си починали както трябва.
Хук го погледна благодарно, в очите му се четеше изтощение. Смий се приближи към голяма дървена манивела на стената и започна да я върти. Леглото на Хук бавно се спусна от тавана и най-сетне спря над картата на Небивала земя.
Смий пак прекоси каютата.