— Тъй де, я да попитам — поде той. — На какво ще прилича светът без капитан Хук? А?
Той поведе Хук като малко дете и го сложи да седне на ръба на леглото.
— Добър тон, Смий — тихо каза Хук, в очите му имаше нещо, което леко напомняше благодарност. — На какво ще прилича светът без капитан Хук?
Под внезапния напор на чувствата си той прегърна Смий и го притисна към себе си, както би постъпил с отдавна загубен приятел — ако някога бе имал такъв.
Смий внимателно се освободи, като държеше куката под око.
— Капитане, на мен ми се струва, че ви трябва някоя пакост, за да се разсеете от тази работа с Пан.
Нос в нос, те се гледаха втренчено. Смий протегна ръка и свали тривърхата шапка на Хук, после се наведе да събуе ботушите му. Хук загуби почти цяла стъпка от ръста си.
— Първата ни работа утре сутринта ще е да изстреляме няколко изгубени момчета с Дългия Том. Това би трябвало да свърши работа.
Дългия Том беше чудовищното оръдие на палубата при кърмата. Той бе любимото оръжие на Хук. Капитанът се замисли за миг, после унило поклати глава.
— Винаги можем да убиваме изгубени момчета — изхленчи той. — Не искам да убивам изгубени момчета. Искам да убия Пан!
Смий разкопча куртката и я свали от раменете му. Отдолу имаше подплънки, които трябваше да го правят двойно по-едър, мускулест и корав. Сега, без тях, седеше прегърбен на леглото и изглеждаше наистина много дребен.
— Не се измъчвайте, капитане — продължи Смий, без да обръща внимание на това, което бе виждал вече безброй пъти. — Това няма да ви свърши работа и за един грош. А и не можете да оставите хората да ви видят в подобно състояние, нали така? — Той млъкна за миг, преди да поднови усилията си. — Погледнете нещата и откъм хубавата страна, капитане. Все още можете да правите каквото си искате с розовобузите му хлапета.
Хук тръсна абаносовите си къдрици й те се заизвиваха като змии.
— О, Смий, това съвсем не би било добър тон. Ужасно! Да убиеш беззащитните деца на беззащитен враг? Мислех, че ти е ясно.
Смий вдигна рамене, наведе се и започна да дърпа рунтавите вежди на капитана.
— Леко, леко — напомняше му Хук.
— Бързо — отвърна Смий и ги отлепи. — Нали винаги казвате, че един удар с ножа е за предпочитане пред бавната агония!
Хук се намръщи.
— Не ме цитирай, Смий. — Той потърка почти голата кожа, където бяха веждите. — О, бих искал да изнамеря най-бавната агония за Питър Пан!
Смий обмисляше възможностите, докато вдигаше перуката на Хук от главата му. Оголи се плешивото му теме. Както седеше без шапка, коса, вежди, куртка с подплънки и ботуши, той приличаше на крехко, сбръчкано изгубено момче. Смий събра разхвърляните дрехи на капитана и ги отнесе зад паравана в другия край на стаята.
Изведнъж се спря и сянката му зад паравана се изправи.
— Сър! В главата ми току-що светна мълния! Вие можете да накарате тези зверчета да ви харесват — не, не, нещо повече — можете да ги накарате да ви обичат… — По-нататък не му достигаха думите.
Хук зарови глава в ръцете си и пак се умърлуши.
— Не, не, Смий. Никое дете не ме обича.
Той надзърна между пръстите си към паравана пред Смий, тайно мушна ръка под възглавницата си и извади малко ключе. Пъхна го в ключалката на писалището, завъртя го, отвори чекмеджето и извади пищова. Пак спусна ударника и опря цевта в сърцето си.
Зад паравана Смий разглеждаше ботушите на капитана. Хвърли предпазлив поглед през рамо и ги нахлузи.
— Капитане, там е цялата работа! Върховното отмъщение, не виждате ли? Хлапетата на Пан — влюбени в капитан Хук! Чудесна отплата!
Хук бавно вдигна очи и се замисли. Челото му се набръчка и той като че ли остаря с десет години. Отпусна пищова. Може пък…
Зад паравана Смий пробваше капитанската куртка и се любуваше на образа си в огледалото.
— Представяте ли си лицето на Пан, когато се върне и намери децата си на ваша страна! — Смий суетно се завъртя, куртката на капитана се разтвори. — И двете готови да се бият за най-коварното страшилище на седемте морета! За капитан Хук! О, казвам ви, капитане, ще бъде страхотно, наистина!
В уморените очи на Хук блесна светлина.
— Харесва ми — прошепна той. — В това има някаква симетрия.
— А и от вас ще стане чудесен баща, бих казал — насърчаваше го Смий, докато пробваше перуката му на главата си.
— От мене?
— Ами да, капитане, нали това ви казвам.