Хук беше доволен. На Смий му трябваха няколко часа, за да постигне всичко това, но си струваше.
За този ден капитанът бе впрегнал цялото си лукавство. В плана му имаше неизбежност, която му даваше непоколебима увереност. Стоеше и чакаше на вратата с ръце, скръстени на гърба, и с благодушно изражение на лицето. Децата на Пан настроени срещу него — прекрасно! Децата на Пан влюбени в капитан Хук — очарователно! И най-вече — коварно!
Усмивката на Хук стана още по-широка, когато Смий доведе децата. Костеливите му бузи поруменяха от нетърпение.
— Добро утро, деца! — поздрави ги той възторжено и се опита да не размахва прекалено много куката. — Седнете ето там!
Смий побутна децата към другия край на стаята, към определените за тях чинове срещу ореховото писалище с позлатени ръбове. Хук не можеше да не забележи нескрития им интерес към картата на Небивала земя. После седнаха. Брадичката на Маги едва се показваше над чина, Джек вече се въртеше. И двамата май никак не бяха във възторг от ситуацията.
Хук пристъпи към черната дъска, изровена от складовете му. Тя имаше две страни и се въртеше на крачетата си. Страната откъм децата беше празна.
— Знаете ли защо сте тук, деца? — попита грижовно той.
Те поклатиха глави.
— За да ходите на училище.
— Какво училище? — подозрително се поинтересува Маги.
Хук се изпъчи.
— Училището на живота, миличка — отвърна величествено. После предупредително вдигна кука. — Отсега нататък, ако искате да кажете нещо, ще вдигате ръка.
— Ти не си учител! — заяви предизвикателно Маги.
Смий удари по ръба на чина с една линия и Маги подскочи. Хук се усмихна добродушно.
— Тишина сега! Нали не искате да ви наказвам с оставане след часовете? Това може да е много неприятно.
Той се протегна назад към черната дъска, завъртя я рязко и я спря, щом се показа обратната й страна. Там пишеше: ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ МРАЗЯТ ДЕЦАТА СИ?
Хук пак се обърна към тях.
— Сега внимавайте, ученици. Днешният урок е дълъг. Темата му е „Защо родителите мразят децата си?“.
Щом пак погледна към дъската, Маги се наведе към Джек и прошепна:
— Родителите не мразят децата си!
С ъгълчето на окото си Хук наблюдаваше момчето. Джек не изглеждаше толкова сигурен, колкото сестра му. Той й пошушна нещо. Хук не чу какво, но не му беше и нужно — разбра по реакцията на Маги.
— Не е вярно! — настоя тя сърдито. Като, че ли се помъчи да намери доказателство, после възкликна: — Мама не ни ли чете приказка всяка вечер?
Хук бавно се обърна, все още усмихнат, и посочи Маги.
— Ти, сладката малка палавница на първия чин. Защо не споделиш мислите си с целия клас?
Направи широк кръг, сякаш имаше и други освен тях двамата, които искаха да чуят какво казва Маги. Момиченцето пребледня, но решително вирна брадичка.
— Казах, че мама всяка вечер ни чете приказки, защото много ни обича! — високо заяви тя.
Хук се престори на изненадан.
— Обича ви? — Повтори думите, сякаш се съмняваше във валидността им. Погледна боцмана си многозначително. — Това е о-думата, нали, Смий?
Смий с укор поклати глава. Хук пристъпи напред и застана пред децата, после бавно, преднамерено прокара куката си през средата на чина.
— Да ви обича? Не, не мисля така. Тя ви чете, за да ви замайва, за да ви накара да заспите, за да може да остане за три нещастни минути сама — без вас и вашите глупави, неумолими, непрестанни, неизчерпаеми, непрекъснати досадни искания! — Хук наклони глава на една страна и започна да ги имитира: — „Той ми взе играчката! Тя ми скри мечето! Дай си ми бонбона! Пишка ми се! Не искам да си лягам!“ Искам, искам, искам! Аз, аз, аз! Моето, моето, моето! Сега, сега, сега! — Той понижи глас. — Мама и татко трябва да ви слушат по цял ден и затова ви мразят! Разказват ви приказки, ЗА ДА ВИ НАКАРАТ ДА МЛЪКНЕТЕ!
Устните на Маги трепереха.
— Не е вярно! — После продължи по-тихо. — Ти си лъжец!
Хук веднага се дръпна и притисна сърцето си с ръката и куката.
— Аз? Да лъжа? Никога! — Усмивката му беше весела и жестока. — Истината е много по-забавна, миличка. — След това си придаде трагично примирен вид. — Преди да се родите вие, те стояха будни цяла нощ само за да видят изгрева. После спяха до обяд. Вършеха най-различни глупави неща без особена причина. Смееха се много силно. Играеха най-различни игри и пееха всякакви песни. Сега не правят нито едно от тези неща, нали? — Той замълча. — Преди да се родите… — въздъхна Хук с копнеж, — те бяха много по-щастливи. — Хвърли бърз поглед към Смий. — Прав ли съм?