— Щастливи, като делфини в дълбокото синьо море, капитане — съгласи се Смий.
Двете деца потръпнаха, защото имаше възможност това да е вярно. Хук бе изключително доволен.
— Не виждате ли какво сте им причинили? — попита той и ги погледна умолително. — Стоварили сте им отговорности! Накарали сте мама и татко да пораснат! Как биха могли да ви обичат след това?
Стресна ги чукане на вратата. Хук измърмори нещо под носа си и пиратът Тикълс подаде глава.
— Капитане? — колебливо рече той.
— Да, какво има, Тикълс?
Смий се втурна и бързо му пошушна нещо на ухото.
— Много добре! — изръмжа Хук. — Какво има, Тикълс?
Пиратът се сви.
— Капитане, време е да дадете заповед на наказателния взвод!
Хук го отпрати с небрежен жест. Направи няколко широки крачки до вратата, отвори я широко и изрева: „ОГЪН!“
Някъде навън изгърмяха кремъклийки и после пак настъпи тишина. Маги седеше със затворени очи.
Тикълс се опита да се измъкне незабелязано, но се сблъска с Хук, Те се гледаха, опрели корем в корем.
Хук подуши. Носът му недоволно се сбръчка.
— Довечера за теб ще има баня, Тикълс — изсъска той и изрита пирата навън.
Затвори вратата, без да погледне през нея, и отново се върна пред черната дъска.
— Дойде време за страшното изпитване — обяви той.
Пак завъртя дъската и когато тя спря, написа думите: ОБИЧАМ ТЕ. Обърна се към децата и изчака Смий да раздаде празните листове. Доволно си помисли, че всичко върви много добре.
— Готови ли сме вече? — попита. — Добре. Какво искат да кажат родителите ви в действителност, когато ви казват: „Обичам те“?
Маги развълнувано вдигна ръка, забравила за миг решението си, че всичко това не й харесва и че няма да участва в играта.
— Аз знам! Аз знам! — Пое дълбоко дъх. — Искат да кажат, че през цялото време ги правим наистина, наистина, наистина щастливи!
Хук поклати глава.
— Наистина, наистина, наистина не е вярно! Съжалявам, скъсвам те на изпита. — Обърна се към Смий. — Пиши й двойка.
Смий натопи едно паче перо в червено мастило и написа голяма двойка на листа на Маги.
— Подай ми досието на Пан, Смий — нареди Хук, без да обръща внимание на покрусата й.
Лицето на Маги се сви.
— Той ми писа двойка. Никога не съм имала двойка по нищо!
— Престани да се оплакваш — измърмори Джек.
Хук прелистваше дебелата папка, която Смий му бе донесъл, и клатеше глава.
— Какво има тук? Безброй неизпълнени обещания. Какъв баща е той, Джек? — Видя как Джек вдигна очи. — Баща ти отиде да гледа училищното представление на тази лигла Маги, нали? Но дойде ли на твоя бейзболен мач? Не, разбира се, че не. Пропусна най-важното събитие в младия ти живот, нали?
Маги скочи на крака и изпищя:
— Това не е истинско училище! Ти не си истински учител! Не можеш да ми пишеш двойки! Пусни ни да си ходим вкъщи!
Тя изскочи иззад чина, нахвърли се върху Хук и задърпа куртката му.
— Маги, престани! — извика Джек ужасен. — Пусни го! Пак ще те затвори! Какво правиш?
— Смий! — изкрещя Хук, като неуспешно се опитваше да отблъсне Маги. — Махни тази малка… — Не намери точната дума. — Изведи я навън за междучасие, Смий. Дай й въжета или рибарски куки да си играе. Къш, къш.
Смий издърпа ритащата и пищяща Маги.
— Не трябва да натъжаваш капитана — посъветва я той.
— На него много му хареса училищната пиеса! — продължаваше да крещи Маги и удряше с юмруци Смий, който я теглеше към вратата на каютата. — Аз бях страхотна! Не го слушай, Джек! Той мрази мама и татко! Иска да ни накара и нас да ги мразим! Иска да ни накара да ги забравим! Винаги трябва да помниш, Джек, защото Небивала земя те кара да забравяш! Недей да забравяш! Недей…
После вратата се хлопна и настъпи пълна тишина.
Хук и Джек се гледаха безмълвно. Хук се усмихна. Време беше да подсили чара си сега, когато момичето вече го нямаше. Такова вредно влияние, пък и тя нямаше да бъде толкова полезна, колкото момчето. В очите на момчето Хук виждаше познат поглед.