Когато минаваха покрай една сладкарница, тримата по-едри пирати рязко се обърнаха и изпод гънките на жакета над колана надзърна познато лице.
— Захаросани сливи! — въздъхна Бъчонко, преди някаква ръка да го напъха обратно.
Защото тези пирати не бяха никакви пирати, разбира се, а Питър и неговите поддръжници сред изгубените момчета. Бъчонко й Джобчо бяха единият пират, Асото и Сънливко вторият, Ключалко и Не Питай третият, и Питър четвъртият. Дребосъка, който наистина си беше дребосък, остана у дома. Менче пътуваше в шапката на Питър и даваше нареждания.
— Насам! — настояваше тя. — Не, не това! Забавете крачка! Спрете! Ей там, по-далечко от онзи негодник! Внимавайте! Започвайте да ръмжите! Хайде, да чуя ръмжене!
Питър не се затрудняваше с ръмженето. Ако му се беше удала възможност, може би с удоволствие би ухапал някого.
Те се бяха промъкнали надолу по плажа и в града по задните улички, навлекли пиратските дрехи, и изглеждаха толкова едри и груби, че никой не искаше да се разправя с тях. Бяха потърсили някаква следа от Хук и установиха, че всички гравитираха към Пиратския площад и часовника на крокодила.
Сега вече наближаваха това място, люшкаха се, залитаха като пияници, докато се мъчеха да пазят равновесие един върху друг, и чуваха приветствени викове и крясъци. На площада се тълпяха десетки пирати. Щом стигнаха, Питър се покатери на една бъчва и любопитно надникна над морето от глави.
Не можеше да повярва на очите си! Пиратският площад бе превърнат в игрище за бейзбол!
Нямаше ги останките от безбройните нощни пиратски гуляи. Нямаше ги количките и щандовете с дрънкулки. Нямаше ги джебчиите и фокусниците (или поне не се виждаха). Всичко и всички бяха пометени, за да направят място за игрището. Начертали бяха прави бели черти към базите й към мястото на батера. За бази служеха сатенени възглавнички с къдрички, просто обсипани със скъпоценности. Дори огромният крокодил беше влязъл в употреба — служеше като табло за отбелязване на резултатите.
Но най-изумителни бяха играчите — цял отбор пирати, всички в бейзболни екипи от началото на века с големи букви на гърдите — ПИРАТИ. Носеха ръкавици и шапки. Някои имаха шпайкове, макар че повечето бяха предпочели да си останат с ботуши. Някои дори имаха пищови и ками, затъкнати в коланите.
С Джукс като кетчър Смий загряваше на маунда — тясна дълга могилка с надгробен камък отзад. Хук седеше в средата на трибуната до една апетитна кръчмарска девойка.
Докато Питър и изгубените момчета се взираха в тази гледка с широко отворени очи, един дребен съсухрен пират се промъкна на игрището, грабна отрупаната със скъпоценности възглавничка, която служеше за втора база, и побягна да се мушне в тълпата.
— Гледайте! — извика Смий от могилката. — Откраднаха втора база!
Едрият пират, който играеше ролята на главния съдия, измъкна кремъклийка и застреля крадеца на място. Втора база бе спасена и върната където трябва.
— Играйте! — изръмжа главният съдия.
Питър и изгубените момчета вече си пробиваха път към игрището. Щом стигнаха, зарязаха дегизировката и се промъкнаха под железните подпори и дъските на трибуната, като внимаваха да не ги забележат. Когато стигнаха почти точно под мястото на Хук, вдигнаха глави и надникнаха пред себе си.
Беше ред на Джек Банинг да удря. Той беше облечен в същата униформа като на пиратите и държеше дървен крак вместо бухалка. Бе пламнал от вълнение, усмихваше се в щастливо очакване. Уверено и нетърпеливо размаха дървения крак.
Питър понечи да се изправи на крака и щеше да изскочи право на игрището при сина си, ако Хук внезапно не бе извикал:
— Джек, Джек, моето момче, този мач е най-голямата компенсация. Той ще компенсира всички мачове, които татенцето ти е пропуснало. Старият Хук никога няма да пропуска твоите мачове.
Питър се сви, като чу Хук подигравателно да го нарича „татенцето“.
Джек стисна до мястото на батера и весело му помаха.
— Този удар е за вас, капитане!
— Одери й кожата! — извика му Хук и доволно се засмя. — Давай с бухалката, синко!
Питър не можеше да повярва на очите си. Нямаше как да не съзре другарството, което съществуваше между сина му и Хук. Нямаше как да се направи, че не вижда какво се чете по лицето на сина му — радост, вълнение, нетърпеливо очакване. Джек се забавляваше. Джек и Хук се забавляваха заедно!
Хук даде знак за приветствен вик и пиратите по трибуните започнаха да обръщат карти с груби рисунки — от едната страна лицето на Хук, от другата — на Джек.