— Джек! Джек! Джек е нашата надежда!
Пак обърнаха картите и образуваха огромен надпис: АХ ОТИДИ СИ У ДОМА ЕЙ ДЖЕК! Джек се приготви, стиснал здраво дървения крак в двете си ръце. Погледна объркано надписа и в очите му се прокрадна съмнение. Смий се сепна, обърна се, видя буквите и се затича към трибуните, като крещеше и размахваше ръце.
След един миг и няколко шамара редът на картите бе сменен и надписът сега гласеше: О ХАЙДЕ ДЖЕКИ ТИ СИ У ДОМА!
Смий стоеше на могилката и внимателно наблюдаваше момчето. Мачкаше в ръцете си надписаната топка на Джек. Момчето стъпи на мястото на батера, после се върна обратно. Почеса главата си и си оправи шапката. Всички пирати на игрището си почесаха главите и си оправиха шапките. Джек се изплю. И пиратите се изплюха. Джек стегна колана си. И пиратите стегнаха коланите си.
Джек пак застана на мястото на батера и вдигна дървения крак. Смий се изправи, готов да хвърли топката.
— Чакай, Смий! — изкрещя на боцмана си Хук. — Трябва ми ръкавица!
Той се обърна към жената до себе си, която предпазливо отви куката на капитана и я замени с ръкавица. Хук засия. Момичето от кръчмите постави куката на седалката до капитана.
На няколко сантиметра от лицето на Питър.
Изгубените момчета се ококориха. Никога не е имало такава прекрасна възможност! Бяха дошли да търсят начин да откраднат куката на Хук, а те направо им я поднасяха на тепсия! „Вземи я, Питър — правеха му знаци те, ръкомахаха буйно и развълнувано подскачаха. — Вземи я! Вземи я!“
Но Питър не ги слушаше. Изобщо не забелязваше куката пред себе си. Вниманието му бе приковано в сина му, застанал на мястото на батера с вдигнат дървен крак и със зачервено усмихнато лице.
Смий хвърли една лоша топка — високо и встрани. Джек изобщо не я погледна. Смий хвърли втора — този път ниско встрани. Джек не се подлъга. Беше стегнат, съсредоточен.
Смий отстъпи назад и хвърли.
Беше жестоко въртяно хвърляне!
„Не! — помисли си Питър в нелеп ужас. — Джек не може да улови такова въртяно хвърляне!“
Джек се напрегна, леко мръдна дървения крак и замахна. Улови скъпоценната си топка с широкия край на дървения крак и я изпрати високо в небето. Тя продължи да се издига — нагоре, надалече, извън игрището, извън Пиратския площад, извън града и накрая се изгуби от погледа. Никога бейзболна топка не е хвърляна толкова надалече!
Хук скочи с блеснали очи.
— Видяхте ли! — извика той. — Видяхте ли! О, моето момче! Справи се с въртяното хвърляне! Направи го! Джек, синко мой!
Той се спусна надолу от трибуната, хвърли ръкавицата си във въздуха и радостно закрещя. Джек тичаше около базите, скачаше и ръкомахаше, стискаше ръцете на всички пирати по пътя си. Хук го настигна, вдигна го на ръце и го завъртя. И двамата ликуваха. Появиха се няколко пирати с огромно буре, на което пишеше „Крокадин“ и имаше нарисуван ухилен крокодил, и изляха съдържанието му върху Джек. Целият град бурно аплодираше.
Хук качи Джек на раменете си, завъртя го и поведе цялото шествие играчи и запалянковци към подготвеното тържество.
Питър стоеше изумен под трибуната, с една-единствена, ужасна мисъл в главата си. „Той толкова се забавлява! Никога не съм го виждал да се забавлява толкова.“
После се обърна и се запрепъва нанякъде, забравил какво го е довело тук, забравил какво трябваше да направи. Изгубените момчета учудено гледаха след него. Какво му ставаше? Какво правеше той?
Накрая разбраха, че наистина няма да се върне, че наистина е загубил интерес да търси за какво да кукурига. Спогледаха се отвратени и разочаровани и също си тръгнаха.
Тържеството за добре дошъл
Питър не знаеше как се е върнал в лагера. Острият поглед и силната памет сигурно биха му помогнали, но той ги нямаше, така че вероятно само късметът го доведе. Тича по целия път и изгубените момчета изобщо не успяха да го настигнат. Мислеше, че е оставил и Менче с тях, защото нито я чу, нито я видя по време на бягството си. Преследван от демони, които познаваше прекалено добре, той бягаше по виещите се пътеки на острова, без да мисли за своята безопасност, без да мисли колко отвисоко скача, обзет от горчиво отчаяние. Накъдето и да се обърнеше, виждаше Джек и Хук — в сенчестите горски ниши, в огледалната повърхност на езерцето, в облаците, които спокойно се носеха в небето.