— Мисля — заключи Дъч, — че Грейвз е изровил бойната томахавка и е стъпал на бойната пътека. И като добавиш към всичко това гаджето му удушено в кревата си в комплект с Логето, имаме един разгневен гангстер в цялото му величие.
Идеята му имаше много достойнства и аз му го казах. Ако теорията на Дъч беше вярна, най-вероятният кандидат за отвличането на пратката ставаше Нанс Турчина, което автоматически обясняваше отсъствието му през последните няколко дни.
— Виждам нещата така — продължи Дъч, — зад всичките тия убийства стои или Костело, или Грейвз. А точно сега в този момент Грейвз е единственият заподозрян с наистина сериозен мотив да го извърши.
— Нямаме никакво сериозно доказателство — възрази Стик.
Това беше вярно; разполагахме само с догадки и предположения. Реших да разиграя ролята на адвокат на дявола.
— Да предположим, че на Костело наистина му се е отворила глътката — казах аз. — Може би е решил да очисти всички, с изключение на тези, от които се нуждае, които всъщност са Чевос Туната, който контролира водните пътища, Лу Коен, финансовият му вълшебник, и Брониката, който е основният снабдител на улицата с наркотици. Възможно е да са се сдушили, да са се споразумели да изчистят всички останали от фамилията, да компрометират Грейвз и да си разделят града на три.
— Малко е слабовато, не е както в случая с Грейвз — каза Дъч. — Той се бори за живота си и има много здрав мотив за отмъщение.
— Така или иначе, трябва да открием дрогата — реши Стик. — Без кокаина всичките ни приказки си остават чесане на езиците.
В едно нещо мненията ни съвпадаха и на тримата: ако чернокожият мъртвец не беше Шева Харпър, или някой друг от бандата на Грейвз, идеята на Дъч пропадаше тотално. Решихме да отложим всички по-нататъшни дискусии докато не пристигнат снимките по телекса.
Отидох да потърся Чарли Едноухия докато чакахме. Седеше си в кабинката, облечен в най-добрия си костюм с цигара набучена на контешкото си цигаре, и печаташе доклад със скорост поне сто и двайсет думи в минута.
— Вършиш го така, сякаш знаеш как да го правиш — казах аз.
— Майка ми вярваше в ползата от всестранното развитие на личността — отвърна той.
— Ще ми направиш ли една услуга? — помолих го. — Опитвам се да открия нещо за Тони Лукатис, малко над трийсетте е, с тъмна…
— Познавам Лукатис — каза той. — Изкара известно време в Литъл Ку. Нелегален трафик на марихуана.
— Точно той.
— Пак ли е загазил?
— Със сестра му сме приятели — казах аз. — Тя се тревожи да не би да се е забъркал пак…
Внезапно спрях. Стомахът ми се сгърчи.
— Господи — задъхах се аз и побягнах обратно в залата с телекса с Чарли по петите ми. Дъч седеше до машината и прелистваше някакви доклади.
— Тия неща звучат доста объркващо — каза той, когато влязохме в стаята. — Ако някой страничен човек ги прочете, може да се закълне, че Салваторе и Сапата са неграмотни. — После вдигна глава към мен и каза: — Какво ти е?
Подадох му полароидната снимка на Тони Лукатис.
— Познаваш ли го? — запитах.
Той я огледа.
— Разбира се, това е Тони Лукатис. Беше на топло известно време за трафик на марихуана. Титан го окауши.
— Титан ли? Получих впечатлението, че до известни граници толерира марихуаната.
— Пушенето — да, но не и трафика — обади се Чарли Едноухия. — За какво става въпрос?
— Белият мъж, изплавал заедно с Харпър Шева, може да е Лукатис — казах аз.
— Защо мислиш така? — запита Дъч.
— Просто догадка — отвърнах. — Изчезнал е от неделя. Сестра му мисли, че може пак да е замесен в трафика.
Двайсет минути по-късно първата фотография изплува от машината.
— Шева — каза Дъч. — Или поне това, което е останало от него.
Крабовете или акулите или и двете бяха оръфали доста от лицето на чернокожия мъртвец, но и това, което беше останало, беше достатъчно, за да бъде разпознат. Белият мъж не бе имал толкова късмет. Липсваше му крак, лицето му беше изгризано на парчета, и беше подпухнал като балон. Надявах се да е някой друг, който и да беше той. Спомних си снимката, която ми беше показала ДиДи, приятен, мургав млад мъж с хармонично лице. Замислих се за ДиДи, на когото животът сервираше мръсотия след мръсотия. Първо баща й, сетне брат й, когото обожаваше.