Виждах ясно конете докато приближаваха завоя до клубното здание. Дисъуей бягаше много здраво, шия до шия с Гърл. Чувствах възбудата на тълпата докато конете прелитаха последните петстотин ярда.
Калахън продължаваше коментара си.
— Сега е откъм перилата… влиза във втора позиция. Започва да настига първия… Скуут вече му отваря клапаните! Виж го как бяга! По дяволите, умира за такава кал…
Дисъуей се промъкна покрай номер две и започна да настига водача. Грохотът на копитата им се предаваше чак на стомаха ми докато препускаха към финалната линия, ярките жокейски униформи опръскани в кал.
Калахън започна да повишава глас; възбудата на състезанието бе започнала да се предава и на него.
— Дисъуей излиза начело. Бягат шия до шия с водача, ето, изтръгва се напред, вече е една глава и шия по-напред.
Калахън изведнъж млъкна за секунда и после извика:
— Господи!
На приближаване към финиша Дисъуей изведнъж свърна настрани от перилата и сряза диагонала на пистата, а предният му ляв крак се размята като счупен. Конят зад него се опита да се измъкне към вътрешната страна, но беше прекалено късно. Сблъскаха се с всичка сила, врат във врат. Дисъуей беше подхвърлен към перилата, докато вторият кон се сгромоляса в калта, затискайки злополучния жокей. Дисъуей беше напълно извън контрол и Импастейтоу напразно се мъчеше да го задържи на крака, но третият кон връхлетя върху тях и те се сблъскаха с отвратителен грохот. Скуут Импастейтоу излетя от седлото, превъртя се във въздуха и се стовари върху оградата, последван само миг след това от Дисъуей. Оградата не издържа и изпращя; Дисъуей, Импастейтоу, третият кон и ездачът му, и конят зад тях полетяха в една ужасяващо кълбо от крака, торсове, жокейски форми и кал.
Тълпата изпищя от ужас.
И изведнъж, все така внезапно, както бе и започнало, всичко замря.
Откъм вътрешното поле се раздаде вопъл:
— Махнете го от мен, моля ви, махнете го от мен!
Един от конете се мъчеше да се изправи, и задращи в калта.
Един от жокеите се бе изправил на колене и дърпаше отчаяно защитния си шлем.
Вторият кон и ездачът му бяха като мъртви по средата на пистата.
Сирени. Линейка. Хора втурващи се към вътрешното поле.
Стадионът се потопи в хаос.
— Давай натам — изрева Калахън; прескочихме оградата и затичахме към вътрешното поле.
57. РЕЙНС СЕ ГНЕВИ
Гледката беше страховита: бяха разпънали Дисъуей върху една огромна метална маса, трите му здрави крака разперени настрани, главата му увиснала неудобно на другата страна, изпъкналите му очи още носеха предсмъртния ужас със себе си, а предният му счупен крак беше разтворен широко с оголени мускули и сухожилия, разкриващи счупената кост. Ветеринарният лекар, чието име беше Шустър, и който беше по-млад, отколкото си го бях представял, нисичък мъж по средата между трийсетте и четиридесетте, с почти оголял череп, се беше привел над крака с увеличително стъкло, а до него Калахън, облечен в бяла престилка, му асистираше. И двете престилки бяха изпръскани обилно с кръв. Доближих се на три или четири крачки и гледах и слушах, без да обелвам дума.
До този момент имахме два мъртви коня, трети можеше да се наложи да бъде застрелян, и двама жокеи в болницата, Скуут Импастейтоу беше с фрактура на черепа и счупен крак.
— Никога досега не съм виждал толкова лошо счупване — казваше Шустър.
— Може да са го причинили другите коне, когато връхлетяха върху него — отвърна Калахън.
— Не мисля така. Глезенната кост се е счупила отвътре тук… и тук. Няма нащърбвания или някакви други доказателства за удар при сблъскване. Ето, това ме интересува. Виждаш ли? Точно тук и после тук, в долната част на разлома.
Калахън се приведе още по-ниско и кимна.
— Да. Може би се е разцепила, когато костта се е счупила.
— Може…
Шустър взе два измервателни индикатора и пак се наведе над трупа.
— По-малко от половин милиметър — каза той. Взе скалпел и изчегърта нещо от ръба на счупената кост в една епруветка за изследване.
— Калций? — запита Калахън.
— Ще видим.
— Това е работа на бутазолидина — каза Калахън.
— Принуден съм да се съглася с теб. Конят излезе накуцващ. Трябваше да го извадят от състезанието.
— Какво беше оправданието на треньора за дрогирането му?
— Течал му носът.
— Да, чак до глезена му.
— Не мога да споря — изрече Шустър с извинителен глас. — Това си е напълно законно основание.
— Никой не те обвинява. Не е за пръв път да упояват с бутазолидин кон с болен крак.