Едва в този момент проумях колко дълбоко беше наранен. Не му стигаше да разбере, че е бил лъган от най-добрите си приятели, ами и да го научиш от бившия приятел на жена ти минаваше вече отвъд всяко оскърбление. Доволството ми изведнъж секна и изпитах истинска жалост към този мъж. Само за няколко минути Хари Рейнс бе казал сбогом на почти всичките си мечти и илюзии.
Панчо Калахън се взираше в пистата през прозореца. Нямаше какво да каже.
Рейнс се изправи, наля по още една порция, и приседна на ъгъла на бюрото си.
— Оценявам вашата откровеност — каза той, като спря насред изречението да си прочисти гърлото. — Разбирам вашите… предишни връзки с Дюнтаун. Вероятно и на вас самия не ви е лесно.
Той също беше добър на тая игра с подмятанията. Между нас сякаш прескачаше безмълвна информация. Малко остана да го запитам какво го притеснява.
Вместо това забих пръста още по-дълбоко в раната.
— Това няма нищо общо със старите връзки, мистър Рейнс — продължих. — Аз съм държавен следовател. Дойдох тук да ви помогна да почистите града си. Но всяка видна личност, към която се обърнах за съдействие, ме изритваше в пищяла. Калахън не би ви разказал всичко това. Не би бил толкова неделикатен. Аз обаче от друга страна никога не съм бил добър в дипломатическите игри. В моята работа те не помагат.
Спрях. Диалогът започваше да придобива извинителен тон.
Рейн прехвърли вниманието си върху Панчо.
— Можете ли да го потвърдите? — запита спокойно той.
Калахън бавно кимна.
— Велики Боже — повтори думите си Рейнс.
— Треньорът носи цялата вина по случая — изръмжа изведнъж Рейнс, сякаш забравил водения само до преди минута разговор. Скалата сякаш се бе изтърколила от плещите му. В погледа му бавно си пробиваха път огън и меч, сякаш бе взел окончателно решение и сега оставаше само да направи първия си ход.
— Ще пръсна задника на Бартън. Ще го изритам с бутазолидина му така, че никъде повече да не си намери място.
Калахън напевно заприглася.
— Струва ми се, сър, че говорим за две различни неща. Дрогирането на коня днес и нагласянето на гонката в неделя са свързани този път, но представляват два различни проблема.
— Да, разбирам — каза той. Изпъна рамене като морски пехотинец на парад и заби юмрук в разтворената длан на другата си ръка.
— Разговаряхме с жокея…
— Импастейтоу — вмъкна Рейнс, давайки ни да разберем, че познава хиподрума.
— Точно. Импастейтоу яде калай от Смоуки Бартън загдето е пуснал Дисъуей на петте-осмини; той обикновено бяга на три-четвърти. Както и да е, Тибидо е бил човекът, който му е наредил да проведе така гонката.
— Това се случва; в реда на нещата е — каза Рейнс, опитвайки се да бъде обективен.
— Вярно. Но по принцип така не се постъпва в гонка, при която конят е считан за фаворит и пистата е по вкуса му.
— Съгласен съм — отвърна Рейнс, който очевидно беше разумен човек, — но това не е достатъчно, за да докаже, че гонката е била нагласена.
— Вярно, но има и още нещо. При последната гонка, в която участва Дисъуей, Импастейтоу твърди, че конят се откланял наляво, излизайки от бакстреча. Започнал да шари по пистата.
— Виж, Калахън, много съжалявам — изрече нетърпеливо Рейнс, — но аз трябва да знам откъде си научил тази информация, че гонката е била нагласена. Сам разбираш, че не мога да отида при стюардите и да им изтърся, че съм го подочул на пистата.
— Вие изобщо не можете да отидете при стюардите… или жокейския клуб — изрече Калахън, дирейки с поглед помощ от мен.
— И защо да не мога?
— Защото не можем да докажем нищо от това — намесих се аз. — Вие сте адвокат. Всичко това са само предположения на специалисти. Можете да загазите много здраво, също като нас.
— Аз вече съм загазил — изръмжа той.
— Джейк иска да каже, че ние не можем да докажем, че конят е бил дрогиран така, че да не може да бяга добре. Не можем да докажем, че Тибидо е дал последния тласък на плана, като го е пуснал прекалено рано. Не можем да докажем дори, че това е работа на самия Тибидо. Факт е, че не можем да дори да докажем със сигурност, че конят е бягал с пукнатина в костта на предния си крак.
Гневът на Рейнс премина в безсилие.
— Защо просто не изплюете камъчето — каза той.
— Добре — произнесе Калахън. — Според мен, те не биха могли да го напомпат в неделя с бутазолидин, защото тия вещества са специфични, и конят пак би могъл да си пробяга както трябва дистанцията, и освен това той беше фаворит. Номерът е бил скроен така, че Дисъуей да загуби. Наложило им се е да го напомпат днес, защото след тренировките той е започнал да куца, а днес трябваше да победи. Така че Дисъуей бяга като гепард, без да усети болка в предния си крак чак докато падна. Мисля, че Тибидо е нагласил да загуби в неделя. Единственият грях на Смоуки е, че не е спрял коня от състезание заради куцането му. По дяволите, вие бихте могли да изхвърлите цял куп треньори от пистата за тая работа.