Целият Виетконг се нахвърля върху него, но Док ги изпреварва и стига до него преди тях и започва да го влачи за краката, като се мъчи да го прикрие зад нещо, за да не го улучат.
И в тоя момент чувам как пронизва куршумът.
Надявах се да е хлапето, но уви. Док получава порцията си точно в гърдите.
В следващият миг хлапето се отскубва и хуква обезумяло а ония само това и чакат, и го надупчват на решето.
Каква загуба, каква дяволска загуба.
По-късно идват гробарите с дяволските си найлонови чували. Док лежи под едно дърво. Изгледа така, сякаш дреме и аз си седя така до него и идва оня момък с чувала и го разперва на земята до Док.
Господи, кака ненавиждам този звук. Ненавиждам циповете.
— Не му го слагай — казвам аз и сграбчвам шибания му найлонов чувал. — Не му слагай тая шибана торба.
— Спокойно, авер — казва Гънър. — Няма го вече. Загубихме го. Нека си го приберат.
Ти не плачеш, знаеш. Никой не плаче на предната линия. Заплачеш ли, и всички ще си помислят, че си се предал. Док имаше само осем дни. Осем шибани дни, и после си отиваше в цивилизацията. Толкова време, толкова опит. И всичко това натъпкано в една шибана торба за отпадъци.
Триста петдесет и трети ден: Оттогава насам си мисля много за Кармоди и Флаглър, за Джес Хач. За Док Зиглър. За някои от другите. Лейтенантът беше прав; това си е чисто прахосничество, да прекараш цяла година на предната линия и да си грабнеш хуя точно тогава, когато вече наистина те бива в това, което вършиш. Преди това не ме биваше за нищо. Но сега вече знам как да воювам с тия педали. Чувствам се така, сякаш върша нещо хубаво, сякаш постигам нещо. Така помагам според силите си да обърнем нещата в наша полза, като се разплащам за Джес и Док и лейтенанта, и за всички други.
И има още едно нещо. Не бих го признал на никого от тях, или на когото и да било другиго. Цялата тая работа ми харесва. Ще ми липсва, ако си тръгна… умирам да пипна жълтия педал на прицел, да натисна спусъка и да гледам как копелето си получава порцията цяла. По дяволите, човече, това е майтап. Това е най-истинският майтап. Няма друг на света като него.
59. ПИРАМИДИ
Полутах се малко, докато открия улицата на ДиДи. На автомобилната алея за къщата беше паркирал един червен Датсън Z, а в съседния двор деца играеха на жмичка. Отвън всичко изглеждаше нормално. Очевидно смъртта още не бързаше да демонстрира присъствието си в околността.
Ларк ми отвори вратата и ме въведе вътре. Къщата беше тъмна, потискаща и мълчалива. Ритуалите по погребението още не бяха започнали. Нямаше цветя, нито похлупени блюда с ястия от съседите, нито мълчаливи скърбящи, опитващи се да не гледат към ковчега.
Ларк седна на един от ония корави и неудобни древни столове, с ръце в скута и забила поглед в пода, несигурна как да се държи в трагичната ситуация. Беше ми ясно, че това беше необичайна роля за нея; животът до този момент й беше сервирал само неща от слънчевата си страна. Трагедиите я бяха подминавали.
— ДиДи спи — каза тя след известен момент на напрегнато мълчание. — Докторът й направи две инжекции докато се успокои. Не знам колко ще трае действието им. Предполагам, поне два часа. — Тя прекъсна и си поигра с подгъва на роклята си. — Мистър Сийборн се обади. Благодаря ти, че си го известил. Стори ми се истински загрижен.
— Сигурен съм, че е така — казах аз, опитвайки се да измисля някаква по-съществена реплика. — Просто се отбих да видя как се държи.
— Трудно е да се каже — отвърна Ларк. — Не знам какво ще стане, когато се пробуди. Тя вече беше изпаднала в шок когато пристигна докторът. — Вдигна изведнъж поглед към мен и ме запита почти с отчаяние: — Тони бил ли е замесен в нещо незаконно, когато се е случило? Мисля, че Диди се измъчва най-вече за това. Не за себе си. Не иска хората да си го спомнят с… лошо.
— Не мога да бъда сигурен, но е възможно.
— Как е загинал?
— И за това не съм сигурен — отвърнах аз. Не исках да й сервирам поредната дебела лъжа, и добавих: — Възможно е и да се е удавил. Явно е прекарал продължително време във водата. Тялото му е изплавало някъде близо до Сейнт Някакви си острови.
— Сейнт Саймънс — поправи ме тя. — На юг оттук е, приблизително на петдесетина мили.
— Там правят аутопсията — казах аз.
Тя потръпна при думата. После внезапно вдигна очи.