— За малко да забравя — каза тя. — Мики се отби. Каза ако те видя, да ти кажа, че трябва се свържеш с него. Каза, че било много важно.
— Знаеш ли ми номера? — запитах аз, надигайки се да тръгвам. Наистина бях дошъл само заради ДиДи и нямах какво да кажа на Ларк. Тя кимна. — Отседнал съм в хотел Понс. — Тя кимна пак. — Е, ако мога да помогна с нещо…
— Ти направи най-трудното от всичко — каза тя. — Хубаво, че й го каза по този начин, вместо…
Изречението замря в гърлото й, сякаш не беше сигурна как да го довърши. Прегърнах я и я притиснах към себе си, докато усетих, че напрежението бавно започва да я напуска.
— Тук трябва да има още някой с теб — казах.
— Не, още не. ДиДи не би желала.
Излязох и се върнах в Склада. Черният понтиак на Стик беше паркиран най-отпред. Заварих го да чете някаква разпечатка от компютър.
— Рано се върна — каза той. — Предадоха ли ти съобщението ми?
Явно още не беше чул за събитията на хиподрума, а аз не бях в настроение да разказвам подробно. Още нямаше обед, но се чувствах така, сякаш ми бяха измъкнали всички кости.
— Мъртъв съм — произнесох аз.
— Тия дни доста хора имат твоя проблем — провлече той. — Как са нещата на пистата?
— Стана нещастен случай. Три коня паднаха.
— Какво!
— Едно животно счупи преден крак на финалния участък и повлече още два коня със себе си.
— Жокеите добре ли са?
— Потрошени, но ще живеят. Два от конете умряха.
Подсвирна през зъби, но интересът му сякаш се изчерпа с това.
— А в банката как вървят нещата?
— Вече си мислех, че няма да ме попиташ — отвърна ми той ухилен. — Концентрирах се върху начина, по който използват банката, за да перат парите си. Лошата новина е там, доколкото разбирам нещата, че всичко, което вършат, е законно.
— Невъзможно! — изсумтях аз.
— Е, поне до известна степен е законно — отстъпи той. — Сметката, използвана от Коен, е на името на корпорация Абака. Според Чарли Едноухия, Абака притежават Тъндър Поинт, ресторанта на Брониката, пристанищната кръчма, компанията за лов на стриди Халиско и т.н. Проверих сметката; има дневни депозити, но никога не надвишават двеста хиляди долара.
— Това е крайно незначително в сравнение с онова, което ти е казала Ларк.
— Задръж малко, не съм свършил още — каза той. — Разполагах само този номер на сметка, така че реших да проверя оборота за деня. Това е хронологичен списък на всички депозити правени в банката всеки ден. И ето! О, чудо! Имаш десет депозита, всеки един от тях по десет хиляди долара, и всичките направени само на секунди интервали един от друг. — Той направи широк жест с две ръце и се захили. — Пирамиди — произнесе той.
— Пирамиди?
— Коен използва тоя номер за пирамиди.
— Не разбирам.
— Много е просто, веднъж само да навлезеш в нещата. Коен влага сто бона, Абака демонстрира депозит само за десет бона. Нещата се усложняват когато започнеш да дешифрираш цялата система.
— Е, тогава се опитай, защото вече му изпуснах края — казах.
— Първо, нека да приемем, че Сийборн играе в комбина с Коен. Коен използва банката като перална машина. Цялата работа се състои в това, да се придвижат големи обеми пари в брой през банката без Прокажената Колония да надушат нещо, нали така?
— Аха.
— И тогава влиза в действие механизмът на пирамидите. Става следното, да кажем, че Коен прави дневния си депозит… да кажем, десет бона. Депозитът отива в корпорация Абака. Това е базовата компания, нали така? Но компютърът е програмиран незабавно да разпредели парите, в процентно съотношение, в няколко други сметки. И той никога не вижда бял свят като депозит от десет бона, защото компютърът го разхвърля върху други десет сметки преди да направи депозита.
— Винаги ли го разхвърля в едни и същи сметки? — запитах аз.
Той поклати глава.
— Номерът на сметката има кодово обозначение, което казва на компютъра в кой набор сметки отиват парите и какъв процент отива във всяка. После всяка от тези сметки се разхвърля върху пет или десет други сметки. Така че това, което те използват, се нарича пирамиди.
— Значи всеки долар, който отива в банката, се разхвърля по толкова много други сметки, че човек никъде не може да види някакви едри суми на едно място и Прокажените не загряват нищо — обобщих аз.
— Точно така — каза той. — Така че ако човек не знае какво да търси, никога не би го открил. Работата е там, че те изглежда използват тези сметки за законни цели. Заплати за служителите на Триадата, дебиторски и кредиторски задължености за ресторанта Бом Диа, компанията за лов на стриди Халиско, жилищния квартал Тъндър Поинт… компанията Сийвю, Ходжа и Раджа, каквото и да означава това… по дяволите, може да има още поне двеста сметки. Тоя Коен е гений. Ако му се наложи, вероятно е в състояние да даде законно обяснение за повечето от парите, които постъпват в тия пирамиди.