— Може и да ти е смешно, войниче…
— Не за това се смея — прекъснах го аз. — Просто бях под впечатлението, че двамата с вас сме на една и съща страна.
Той пропусна коментара ми покрай ушите си и мина направо на целта.
— Аз имам значително влияние там, където е необходимо — произнесе той. — И бих могъл много бързо да ти сивя перките като само като задам един-два въпроса за начина, по който водиш това разследване.
— Сигурен съм, че бихте могли.
— Какво, по дяволите, става тук? Какво преследваш, Килмър?
— Проучвам дали има нарушения с РИКО, мистър Стоуни. Знаете го много добре. Възможно е обаче и да греша. Талиани като нищо може да се е намъкнал тук без никой да го усети какво представлява всъщност. Но аз трябва да се уверя в това.
— Без значение кой ще пострада в тоя процес, нали?
— Пет пари не давам чии надгробни камъни трябва да ритна докато се добера до истината.
— Или в чии легла да преспиш?
— За кого всъщност се тревожите, мистър Стоуни? Кого се опитвате да прикриете?
— Опитвам се да запазя целостта на окръга си — изсумтя той.
Направо не повярвах на ушите си.
— Искате да кажете, онова, което е останало от него ли?
— Ти си наистина един много досаден кучи син.
— Вероятно. Не съм дошъл тук, за да се кандидатирам за кралицата на месец май.
Тонът му стана по-снизходителен.
— Просто не искам нещата да излизат извън контрол, разбираш ли, войниче? Хората правят грешки. Това е естествено. Никой от нас не е съвършен.
— Вярвам ви — кимнах аз. — Просто искам да се уверя, че те са наистина това, за което биват представяни — грешки.
— Казвам ти, че това е самата истина.
— Шерифе, ще ви кажа всичко, което мисля. Не онова, което знам, защото на практика не знам почти нищо. Мисля, че с едно и също оръжие са убити Талиани, Стинето и О’Брайън, вероятно Америкън 180. Мисля, че същото оръжие е било използвано и при убийството на Стизано и помиярите му и Драганата, вероятно М-16, оборудвана с гранатомет. Който и да ги е използвал, е служил в армията и е убил Логето и приятелката на Грейвз, Дела Норман, с гарота, много разпространено във Виетнам оръжие. Мисля, че всичко това е дело само на един човек.
Титан облиза устни и наклони глава на една страна.
— Не е лошо за човек, на когото убийството не му е амплоа — каза той. — Защо?
— Ако знаех причината, щях да ви сервирам убиеца на тепсия.
Той само изсумтя в отговор.
— А сега аз имам един въпрос към вас, мистър Стоуни. Кой арестува Тони Лукатис с обвинение за трафик на марихуана?
— Защо?
— Защото е мъртъв, затова.
— Знам това. В Глин му правят точно сега аутопсия. Така че какво общо има старата присъда на Лукатис с каквото и да е от тая каша?
— Просто любопитство.
— Момчетата от отдела по борба с наркотиците пипнаха Лукатис и аверчето му.
— И двамата ли лежаха в затвора?
Той замълча секунда-две и после поклати глава.
— Ловецът на стриди се оказа, че е нарушил само законите на щата и получи висяща присъда.
— За Грейвз Дългоносия ли прекарваше марихуаната Лукатис?
Титан придоби изумен вид.
— Не, по дяволите — разбушува се той. — Грейвз не е наркотрафикант. Може и да има доста недостатъци, но наркотрафикът не спада към тях. Доколкото знам, Лукатис и аверът му са работили само за себе си.
— Къде са ги хванали?
— На остров Бъканиър, където Саут Ривър се влива в залива Бъканиър. Защо се интересуваш толкова от Лукатис?
— Просто се опитвам да обхвана всички възможности — казах аз. — Той и още най-малко един човек на Грейвз са били убити по едно и също време. Не се ли чудите защо?
Той се приведе напред и попита:
— Ще го разбера едва тогава, когато стане необходимо.
— Знаете ли какво си мисля, мистър Стоуни? — запитах го. — Мисля, че вие се опитвате да ме неутрализирате, а не съм сигурен защо. Както вече ви казах, мислех, че двамата с вас работим на една и съща страна.
— Казах ти онази нощ, че аз налагам закона така, както го разбирам — произнесе той. — Считай се за уведомен. — И той рязко се извърна, проби си път през бърборещата тълпа, изказа почитта си към Бабс и си тръгна. Тя долетя като фурия при мен.
— Ти си направо душата на компанията — заяви ми тя. — До този момент разговаря с Шефа Финдли, Стоуни и Сам Дънлийви, и тримата напуснаха партито.
— Явно имам такъв ефект върху хората, нали?
— Е, скъпи, Доу все още е тук. Още нищо не е загубено.
— Непрекъснато ти повтарям, че…
— И не ти вярвам и думичка — завърши тя изречението вместо мен и хукна към следващия си обект.