— Мисис Галаванти, не съм ви виждал и очите до тази нощ. Дванайсет убийства, а това е първата ви поява пред обществеността.
— Не ставайте наивен. Този мъж там го гласяха за губернатор.
— Мисля, че след като сте достатъчно умна, за да заемате поста областен прокурор на този окръг, значи сте и достатъчно умна, за да се хващате на вестникарските измишльотини. Поддържате връзка с Титан и Моорхед и всички останали от значение в този град. Знаете всичко за историята с Талиани.
— Мислите ли, че това е свързано и с останалите покушения? — запита ме тя предпазливо.
— Изглежда доста вероятно, не мислите ли?
Тя облиза пълните си устнички заели формата на сърце, докато обмисляше думите ми.
— Достатъчно съм умна, за да разбера и факта, че вие федитата душите подир нещо, което не са убийствата — изрече накрая тя. — Каквото и да се случи, злодеите в този град ще се озоват във федералния съд още преди да успея да ги пипна с пръст.
— А може би този път няма да е така… — казах аз, оставяйки на нея да довърши изречението.
— Добре, Килмър, какво предлагаш?
— Преди да приключи тая история, могат да изскочат няколко случая с РИКО. Да си остане само между нас, но ако в нашите истории се окажат замесени и убийства, ще се радвам да ти предоставя обвиняемите на основание обвинение в убийство преди да ги предам във федералния съд.
— И защо си толкова добричък към мен?
— Поради две причини. Убийството вече ги поставя в съвсем друга ситуация, отколкото рекета, и ние винаги можем да им скочим на врата след като ти приключиш с тях.
— А другата причина?
— В замяна на това искам малко информация.
Подозрението набърчи нослето й.
— И за какво по-точно?
— Тони Лукатис — отвърнах аз.
— Какво по-точно?
— Ти ли беше обвинителят по делото му?
— Да — повдигна рамене тя, — макар че няма с какво особено да се гордея.
— Как така?
— Беше съвсем фасулска работа. Имахме свидетел, който подкрепи обвинението ни.
— Неговият партньор?
— Точно така. Джил Уинслоу.
— Чух, че DEA са извършили ареста. Това не прави ли случая федерален? — запитах аз.
— Там бяха хората на Титан. Те си приписаха заслугата.
— Та значи Титан ти върна случая за обвинение?
— Точно така. Слушай, ако мислиш да правиш мръсно на мистър Стоуни…
— Нямам намерение да правя мръсно на никого, който не го заслужава — казах аз и побързах да кова желязото, докато е горещо. — Та Стоуни си приписа заслугите за ареста и изфабрикува обвинението. Като осигури и един боядисан свидетел.
— Ако наречете така Уинслоу — кимна тя подозрително.
— Не искам да звуча оскърбително, но нали лодката е принадлежала на Уинслоу?
— Ами….
— Не би ли било далеч по-логично обвинението да бъде отправено към него, да му се конфискува лодката, да му се отнеме разрешителното да излиза в морето?
— Това не е моя грижа — изсумтя тя. — Виж, Килмър, ще ти кажа как бяха нещата. Случаят ми беше предаден комплект с Уинслоу. Според неговите показания Лукатис бил авторът на схемата и финансирането на предприятието. Лукатис знаел местонахождението на цял тон марихуана някъде на Бахамските острови. Предложил на Уинслоу петдесет хиляди долара гаранция в случай на провал, ако Уинслоу отиде там и докара стоката.
— Със собствената си лодка?
— Точно така.
— Колко?
— Един тон.
— Чия е била идеята да акостират на остров Бъканиър?
— Не знам — изрече искрено тя.
— Каква беше другата страна на монетата? Лукатис несъмнено е имал собствена версия за случая.
— Да. Той твърдеше, че идеята е била на Уинслоу.
— А предварителните разходи?
— Според Лукатис Уинслоу е платил всичко; той само отишъл да окаже помощ — каза тя; изведнъж настроението й стана подозрително и враждебно. — Защо се интересуваш толкова от това? Да не се каниш да направиш някоя глупост, като например да оспориш присъдата на Лукатис?
— Едва ли. Тони Лукатис е мъртъв.
Реакцията й ми показа, че тя още не знаеше за смъртта му. Това беше логично, защото убийствата се разследваха извън нейната юрисдикция.
— Какво се е случило?
— Още не сме сигурни. Предполагаме, че е опитал още едно прехвърляне на наркотици, само че е претърпял неуспех.
— Къде?
— На юг оттук. Докладът от аутопсията трябва да е пристигнал вече. Възможно е да е бил замесен в тая работа с Грейвз Дългоносия.
— Какво? Никога!
— Откъде си толкова сигурна, че не е?
Тя вдигна пръст и заяви:
— Грейвз не се занимава с такива неща — и след секунда добави: — А дори и да е почнал, едва ли би се свързал с Тони Лукатис.
— Защо?