— Знам.
— Може би ако бях малко по-почтена…
— Ти нямаш нищо общо с това, Доу. Не се измъчвай излишно с глупави самообвинения.
— Защо се случи това? — запита ме тя и сълзи бликнаха от очите й.
— Не знам.
— Има ли нещо общо с конете?
— Съмнявам се. Каза ли ти къде отива тази вечер след като отложи празненството?
Тя поклати глава.
— Обади ми се от хиподрума, разказа ми за нещастния случай и ми каза, че остава в града.
— Не ти ли каза защо?
— Не. Това беше нещо съвсем в реда на нещата, искам да кажа не нещастния случай, а оставането му в града.
— Слушай, ще открием този, който го е направил, обещавам ти.
Тя кимна, но беше много близо до шока. Вече не възприемаше нищо.
— Къде е прострелян? — запита тя.
— Близо до реката, на Четириъгълника.
— О — изхълца тя, — най-любимото му място на света. — Тя се огледа наоколо, сякаш очакваше някакъв психически обект да се появи в стаята и да облекчи болката й. — Това беше негова идея. Ние дарихме земния участък.
Взех й ръцете между моите и се опитах да втрия малко топлина в тях.
— Джейк, чувствам се толкова… отвратителна.
— Титан е прав, това най-глупавото нещо на света. До нищо добро няма да те доведе този начин на мислене.
Тя обаче дори не ме слушаше. Започна да се полюшва напред-назад и да скимти като ранено животно.
— Как звучеше Хари, когато ти се обади? — заупорствах аз. — Беше ли ядосан? Тъжен? Объркан?
— Беше си просто обичайният Хари. Имаше много особения навик да крие нещата от мен, ако счетеше, че могат да ме разтревожат. Господи, само ме чуй как говоря за него, все едно, че вече е мъртъв. О, Джейк, толкова съжалявам.
Тя приведе глава в скута си и застена. След секунда доктор Хансън и Титан влязоха в чакалнята. С тях беше и Сам Дънлийви. Тя подскочи от стола и се втурна към него.
— Съжалявам. Току-що научих — изрече Дънлийви. — Половината вечер разговарях по телефона. Карах с възможно най-голямата скорост от Сий Оут дотук.
Доу бързо се обърна към лекаря.
— как е той? — изрече тя с треперещ глас.
Той ми хвърли един откровено неприятен поглед и каза:
— Мога ли да говоря конфиденциално с мисис Рейнс?
— Той е приятел — каза тя.
Това изобщо не му се понрави, но моментът не беше най-подходящия за спорове.
— Доу, ще направим всичко, което е по силите ни, но се страхувам, че не е много. Хари е бил прострелян в челото. Направиха му сканиране и се установи, че куршумът е заседнал в задната част на предния дял. Не може да се оперира.
Тя залитна върху него с провиснали ръце.
— Сега ще ви дам нещо за успокоение — разбърза се изведнъж той, но тя неистово заклати глава.
— Не, нямам намерение да се просна и да си спестя всичко, което ми се полага. Достатъчно съм била закриляна през целия си живот. Не съм дете, Джордж.
— Това няма нищо общо със съня, просто ще смекчи възприятията ти.
— Не искам да ми смекчаваш нищо. Искам да изпитам всичко. Не разбираш ли? Това не е твой проблем или на мистър Стоуни, това е мой проблем. Той е мой съпруг и аз ще взема онези решения, които тук считам за необходими. Не мога да го направя докато съм безчувствена.
— Нека реши сама — изрече спокойно Дънлийви.
Хансън се размърда неспокойно.
— Както искаш — каза той, като я потупа по рамото.
— Мога ли да го видя?
— Разбира се — отвърна Хансън.
— И аз ще дойда — обади се Дънлийви и ги последва.
Мигът, в който и тримата излязоха от стаята, Титан се извърна към мен и зъбите му блеснаха.
— Стой настрана от всичко това — изсъска той, забивайки показалец в лицето ми. — Единственото нещо, от което в момента няма абсолютно никаква нужда, си ти!
— Това си е нейна работа — изсъсках му в отговор.
— Казвам ти, подвивай си опашката. Махни се от живота й. За всичко обвинявам само теб и онази банда идиоти на Моорхед. Това никога не трябваше да се случва…
— Зарежи ги тия! — излаях му аз в отговор. — Не можеш да обвиняваш Моорхед. Ти с твоя могъщ Комитет проебахте всичко. Вие станахте причината Талиани да се намъкне тук.
— Проклет да си — изрече той със заплашителен шепот. — Ние не сме префърцунени колежанчета като вас, новоизлюпените федерални агенти. И какво от това, че са се намъкнали! Работата на Моорхед беше да ги държи в юмрука си, ако се намъкнат.
— Шибай се, Титан — изрекох яростно аз. — И ти си като всички останали насрани задници тук и само гледаш някой да ти изрине лайната.
— Пет пари не давам какво си правят едни на други тези говняни копелета — изви във фалцет Титан. — Ако искат да си прережат един другиму гърлата, тяхна си работа, не се оплаквам.
Целият трепереше от гняв, с яростта на мъж, чиято власт е започнала да се пропуква.