— Благодаря ви, сър — изрече Бейкър с официален глас. — Ще го имам предвид.
Както беше напълно облечен с водолазния костюм, маската и бутилките със сгъстен въздух, спокойно можеха да го наемат в Холивуд да играе ролята на чудовище, една огромна черна маса взираща се като бухал през стъклото на маската си. Той прекрачи края на риболовния кей, изчезна в мъглата, и след миг плясна във водата петнайсет фута под нас.
— Ако имате някаква работа за вършене, вършете си я — обади се Хуипет, тъпчейки емфие под устната си. — Това ще отнеме доста време.
Двамата със Стик си проправихме път сред мъглата, добрахме се до едно кафе и си поръчахме закуска.
— Току-що ми хрумна една щура идея — казах аз.
— Трябва ли да се изненадам? — разсмя се той. — Давай.
— Това е една доста теоретична вероятност, но какво ще кажеш да проверим местните магазини за оръжие. Започни с по-солидните. Виж дали Дънлийви, Сийборн, Рейнс, Сътър или Логан притежават нещо 38 калибър или близо до него.
— И Рейнс ли?
— Той има съпруга — отвърнах ад без вдигам поглед от яйцата си.
— Обхващаш всички възможни варианти, така ли, бате? — запита студено той.
— Никой не е застрахован — отвърнах аз със същия глас.
— Мислех си, че убийствата са малко настрани от работата ни.
— Нищо не може да е настрани, щом е свързано с работата ни — казах аз. — Угоди ми малко, имам идея.
— Окей, ще ти угодя. Ще ми кажеш ли за какво става дума?
Предадох му една съкратена версия на идеята ми точно преди да ни прекъснат.
Пристигна Чарли Едноухия. Носеше със себе си докладите от аутопсията за всички жертви до този момент включително Тони Лукатис и Ститч Харпър.
— Талиани, Стинето, О’Брайън и Харпър са убити с едно и също оръжие — каза ни той. — Едно 22 калибър. Всички са били надупчени като решето с изключение на Лукатис. Той е бил прострелян само веднъж, в тила, с един 357 калибров. Стизано и хората му са били очистени с 223 калибър.
— Coup de grace — изрекох аз.
— Какво? — запита Чарли Едноухия.
— Просто си мислех на глас.
— Какво ти идва наум? — запита ме той.
— Онова, което винаги ми е било наум. Имаме една М-16, вероятно с четиридесетмилиметрова катапулта за гранати, която е била използвана при убийствата на Стизано и Драганата. Имаме и една Америкън 180, която издава звук като зъболекарска машина, изстрелва сто и осемдесет куршума за шест секунди, използвана при убийството на Талиани, О’Брайън, и момчета от лодката. Номерът с въжето използван при Логето и Дела Норман. А застраховащите изстрели при Стинето, Талиани и ]Лукатис са били направени с 357 калибър. Един не толкова голям арсенал за мащаба на извършеното досега.
— А при Хари Рейнс? — запита Чарли Едноухия.
— Докато не извадят куршума, не можем да знаем със сигурност. Дъч твърди, че това вероятно 38 калибър или близо до него. Това означава, че може да било 357 или дори деветмилиметров. Те всички са приблизително с един и същ диаметър.
— А Нанс използва деветмилиметров Люгер, нали? — запита Стик.
— Нанс не е застрелял Хари Рейнс.
— Откъде знаеш това? — изгледа ме с изненада той.
— Инстинкт — казах аз. — Всъщност, логиката ми го подсказва. Първо на първо, той не е убиец от близки разстояния. Обича да работи отдалеч. Второ, той планира всичко. Не би очистил набелязаната си цел в мъгла с двама свидетели само на двайсетина ярда от него. Нанс е професионалист. До този момент е допуснал само две грешки, за които ми е известно.
— И кои са те?
— Два пъти ме изтърва — казах аз.
Дъч и закуската ни пристигнаха едновременно на масата. Беше дошъл да ни каже, че Хари Рейнс починал.
— Преди четиридесет и пет минути — произнесе едрият мъж, потъвайки в сепарето до мен. — Цяла нощ не съм мигнал. Всичко е много тъжно. Доу Рейнс е пълна развалина, а Стоуни Титан псува всички с изключение на президента. Дънлийви най-сетне се зае вече с подготовката за погребението.
Слушах ги, но думите минавах покрай съзнанието ми. Мислех си за Доу и за дяволите, които се бяха показали от нея в болницата, демони, които можеха да превърнат разума й в истински ад ако не им бъдеше попречено, и то по най-бързия начин. Беше много странен начинът, по който приемаха върху себе си вината за смъртта любовниците и семействата. И ДиДи и Доу бяха загубили в един и същи ден най-любимите си същества, и двете обвиняваха себе си за смъртта им. Още се чудех дали Доу знае за смъртта на Тони Лукатис или дава пет пари. Сега беше изправена пред далеч по-драматични събития.