— Шефа знае ли вече? — запитах накрая аз.
— Не знам, това вероятно е грижа на мистър Стоуни — заяви Дъч. Смъртта на хари Рейнс не изглеждаше да е повлияла особено на апетита му. Той си поръча закуска, от която в продължение на седмица бих имал смущения с храносмилането.
— Направо не мога да го повярвам — каза Дъч. — Двамата със Сам Дънлийви разговаряхме за всичко това точно когато това се е случило.
— По кое време ти се обади? — запитах го аз.
— Аз му позвъних — каза той. — Някъде към осем и пет.
— Къде?
— Той живее в Сий Оут, точно преди да прекосиш моста към Острова на въздишките.
Това означаваше непоклатимо алиби за Сам Дънлийви. Аз бях разговарял с него в осем без петнайсет. Дори и Стик в най-добрата си форма не би могъл да вземе разстоянието от Сий Оут до града под петнайсет минути. А да отиде до там и да се върне за двайсет минути беше абсолютно невъзможно.
— Имам нещо за теб, Джейк — обади се Чарли Едноухия, прекъсвайки размишленията ми. — Стик ме помоли да проверя банковите сметки на Талиани. Три от тези компании са чуждестранни.
— Регистрирани в Панама?
— Хей, откъде разбра това? — намеси се Дъч.
— Защитени корпорации — казах аз. — Кои са те?
— Сийвю Къмпани, която притежава хотелите; една компания на име Ривиера, осигуряваща работен персонал за хотелите и други клиенти; и още една на име Рио, която спада към обслужващия бизнес, макар че не ни стана много ясно какво точно обслужва. Яхт-клубът Тъндър Поинт и компанията за лов и преработка на стриди Халиско са притежание на корпорация Абака, която е местна компания. Ресторантът е частна собственост.
— Със собственик Брониката?
— Да.
— Нещата се връзват — казах. — Нуждаят се от няколко законни бизнес обекта като част от пералната машина.
Окуражен от ентусиазма ми Чарли Едноухия се втурна да изрови още факти.
Сигналният зумер на Дъч записука и той отиде да провери по телефона какво става. След малко се върна развеселен и изненадан едновременно.
— Какво ново? — запита Стик.
— Излежда всеки е решил да играе с разкрити карти — каза той. — Само преди двайсет минути Грейвз Носа е изравнил със земята компанията за улов и преработка на стриди Халиско. Няма ранени, но е попилял цялото място. Ако има нещо останало, то е в пламъци.
— По дяволите! — изругах мрачно. — Започва се.
— Какво започва? — запита Дъч.
— Това, от което се страхувах — казах. — Открита война. Ако не бъде спряна, Хари Рейнс няма да остане единствената невинна жертва. Виждал съм отблизо гангстерска война, в Синсинати. Не е много приятна гледка. Ще накара убийствата на Талиани да изглеждат като невинна детска забава.
Вестта прекъсна за известно време разговора ни. Дъч пъхна ръка в джоба си и измъкна магнитофона който бях окачил на леглото на Хари Рейнс.
— За малко да забравя — каза той. — Измъкнах ти го.
— Има ли нещо записано? — запитах.
— Не съм проверил — отвърна той.
— Сигурен ли си, че Грейвз точно е човекът, съсипал Халиско? — запита Стик.
— Абсолютно. Муфалата Хлапака беше дежурен там — отвърна Дъч. — Май сме направили нещо както трябва, защото нещата се раздвижиха. Хлапака следеше Грейвз и проследил отблизо цялото представление.
Той ни събра сметките на всички.
— Ще оставя на градската управа да ги плати — каза той. — Хайде да идем да обменим малко опит с Хлапака.
— Къде е той? — запита Стик.
— Пази бебето да не избяга на стъпалата пред къщата на Дългоноско — произнесе Дъч и хитрото му лице се разчекна в най-широката усмивка, която бях виждал откакто бях стъпал в Дуумстаун.
65. ГРЕЙВЗ ДЪЛГОНОСИЯ
Прекосяването на Дюнтаун до Бак О’Таун, което обикновено се прави за двайсет минути, този път отне на Стик по-малко от петнайсет. Той изключи сирената шест или седем преки до мястото и буквално прелетя оставащото разстояние. Дъч изпуши две цигари наведнъж, без изобщо да ги изважда от устата си след като ги запали. Не продума нещо, само седеше и пухтеше усилено.
— Подмини една пряка след клуба и зад магазина от другата страна на улицата — каза той на Стик когато вече наближавахме. — Хлапака не иска да го изтипосаме на бандюгите на Грейвз.
— Ясно — произнесе Стик.
Той свърна зад магазина, спря, дръпна ръчната спирачка, изключи запалването и се озова навън още преди да успея да отлепя подметките си от пода.
— Уф! Досега не беше карал така с мен — беше единственият коментар на Дъч.
— Когато е с мен винаги кара така — казах аз. — Ти имаш дяволски късмет.
Магазинът беше истинска антика, също като онези които си ги спомнях от детството, като този на Бъки, в центъра на Дюнтаун, преди да го превърнат в Дуумстаун. Имаше си мраморно фонтанче и плетени столове, разнасяше се аромат на черешово сладко и шоколад вместо витаминени таблетки и спрей за коса. Сивокос мъж зад щанда ни измери с поглед кимна към Хлапака, който седеше зад предното стъкло, отпивайки нещо розово на цвят с вид на лекарство. Наблюдаваше едно двуетажно грубо здание, застанало самотно по средата на квартала. Вертикална неонова фирма над предната врата съобщаваше на всички, че това е африканската баптистка църква Сейнт Андрю.