На най-горната площадка на стълбището върху дървени столове се бяха разположили двама черни гиганти. Огледаха ни отгоре додолу и после единият от тях произнесе с доста приятен глас:
— Съжаляваме, господа, заведението отваря в четири.
— Не е това, което си мислите — изрева Хлапакът. — Дошли сме да поговорим с шефа ви.
Двамата гиганти си размениха развеселени погледи, после се изсмяха така, че заглушиха и уредбите.
— Какво ще му предлагаш, пуяк, да не го поканиш на танци? — изрева единият от тях.
— Да — изкрещях в отговор аз, измъкнах портфейла си и го отворих на значката. — Ето ни и билетът за танците.
— Проклятие — простена до мен Хлапака. — Дипломатическите ни отношения бяха дотук.
Грамадният говорител придоби вид сякаш бях размахал геврек под носа му. Вгледа се в Муфалата, после се прехвърли върху мен, опитвайки се да ни прецени що за стока сме, и накрая ме заби пръст към мен.
— Останете си на мястото, и двамата — произнесе той, и после се обърна към партньора си: — Дръж ги под око.
Той се обърна и тежко закрачи през дансинга, изчезвайки в мрака. Другият гигант остана и ни загледа злобно, прехвърляйки погледа си от мен на Хлапака и обратно. Очевидно беше човек, който изпълняваше заповедите стриктно до буква. Когато си толкова едър, нямаш нужда от голям мозък.
Музиката продължи да ни изтезава слуха още няколко минути и изведнъж като по даден знак спря.
— Качи ги горе — изрева Горила Номер Едно. — Първо ги претърси.
— До стената — заповяда Горила Номер Две. — Ще ви претърся.
Опипа ни и двамата и измъкна един 357 калибър и сгъваем нож от Муфалата. Единствената вещ у мен, която събуди опасенията му, беше една пиличка за нокти, която внимателно оглежда в продължение на няколко секунди.
— Това е пиличка за нокти — произнесох най-накрая аз.
— Не ме ли бъзикаш — отвърна той. — Аз пък си помислих, че е клечка за зъби.
Горила Номер Две ни поведе по дъсчения под и после нагоре към далечния ъгъл на помещението до единственото сепаре. Вътре в сепарето имаше кръгла маса, а зад нея ръчно издялан дървен стол достатъчно голям, за да задоволи и кралицата. Грейвз седеше на стола преметнал единия крак върху облегалката. Беше облечен като бразилски банкер, в светъл памучен костюм с тъмнокафява носна кърпичка сгъната в горното джобче на сакото му и вратовръзка на бели и кафяви райета. Също като Сапата, и той носеше слънчеви очила дори и на тъмно.
Няколко от лейтенантите му се върнаха обратно в мрака. Не отидоха никъде, просто станаха част от околната среда.
Грейвз се приведе напред и леко придърпа надолу очилата си, пронизвайки ме с очи.
— Я виж ти кой ни е дошъл на гости, любителят на кучетата.
Усмихнах се. Хлапака остана безизразен.
— Не трябваше да го правиш — изрече Грейвз със стържещ шепот. — Да дойдеш в къщата на човека и да размахваш оная лайняна работа.
— Как да ти кажа, според мен Кинг Конг и Могъщият Джо Младши долу счетоха, че външният ни вид заслужава доверие да ни приемеш — ухили се Муфалата.
Грейвз се усмихна. Той беше красив мъж. Който и да беше направил това с носа му, определено му беше извършил услуга.
— Кой си ти, по дяволите? — запита меко той.
— Феди — отвърнах аз.
Той леко подсвирна през зъби.
— Лоша работа. Да не ми носите повиквателната?
— Да, морската пехота вече едва я стърпя на едно място — изхили се Муфалата.
— Добре тогава, кажи си мъката, човече. За какво става дума?
— Може ли това да си остане само между нас? — запитах.
Грейвз се обърна към Горила Номер Две.
— Абсолютно чисти са — изгрухтя черният гигант.
Грейвз се отпусна на стола си и махна с ръка.
— Окей, — произнесе той. — Оставете ни малко сами. Нещо за пийване, момчета?
— Не веднага — казах аз.
— Ти ли си говорителят, кучешки любителю? — обърна се той към мен.
Кимнах.
— Тогава говори.
Не знаех как да започна или какво точно да му кажа. Трябваше да съобразявам, и то бързо. Грейвз не беше глупак. Ако бяхме дошли тук заради сутрешния му рейд върху стридената компания на Чевос, щяхме да нахълтаме с цял куп полицаи и заповеди за арестуване. Ние обаче искахме само да разговаряме и той беше целият слух.
— До ушите ми достигат разни неща — започнах аз. — Щото и бизнесът ми е такъв, та ми се налага да слушам много.
— И какво по-точно достига до ушите ти, човече? — запита стройният и ебонитов гангстер, все още усмихнат.
— До ушите ми стигна слухът, че един гангстер от Синсинати на име Талиани и неговата банда дошли тук да основат магазин. Искали да поемат целия оборот на Фронт Стрийт, но за това трябвало да минат през теб, така или иначе. Възможно е някой да им е оказал помощ да стъпят тук — това в момента не е толкова важно — но има една личност, от която Талиани определено не е получил нищо, и тя е Стоуни Титан, а след като ти и Стоуни имате договор, те не биха могли да те отстранят. Според същите тези слухове, фамилията Талиани решила да опипа почвата и да разбере колко здраво си стъпил на земята, така че изпратили един негодник от Охайо на име Чери Макджий, да те пробва. Той обаче не успял да се справи с теб, така че Талиани пробвал трика с натопяването, и след като си излежал присъдата си, ти си излязъл и си гръмнал Макджий, заедно с двама от телохранителите му.