— Колата ми е развалина — завайка се Ланг.
— Колата ти и без това си беше развалина — каза Хлапака. — Ще отидем на гробището за автомобили да ти вземем друга.
Дъч беше по-подвижен и от стоножка-лекоатлет, прикрепвайки полицаи към всеки ранен и опитвайки се да установи окончателния брой живи и мъртви. По някакво чудо само едно ченге беше пострадало в меллето. Счупил пръст на крака при скока си от горящата патрулна кола. Една бърза сметка показа двама мъртъвци от хората на Грейвз, двама ранени или обгорели, и шефът им борещ се за живота си. Още петима бяха арестувани по време на пукотевицата.
— Може и да сме изтървали един или двама в суматохата — изказа предположение Хлапака. — Мисля че бяха тринадесет, като броим и Дългоноско.
Нанс също бе понесъл тежки загуби. Трима от хората му бяха мъртви, двама бяха на косъм от отвъдния свят, двама бяха леко ранени, и още трима в ареста.
— Един от тях изглежда така, сякаш го е ударила мълния — каза Дъч. — Цялата горна част на черепа му е хлътнала навътре.
— Аз бях — промърмори скромно Хлапака.
— С какво го удари, с месомелачка ли? — запита Дъч.
— С крак от маса.
— Страхотно ще прозвучи в доклада.
— Някой да е видял колко бяха в колата на Нанс, дето се измъкна?
— Трима или четирима — каза Хлапака.
— Не е лошо — произнесох аз. — Това определено беше Ватерлоо и за двете банди. Скоро няма да се съвземат след тия загуби в жива сила.
— Да се надяваме, че Стик ще успее да пипне за врата Нанс и останалите — изказа се Дъч.
— Ако някой е способен на това, това е само той — казах аз.
Бях прав, и грешах.
Няколко минути по-късно още една линейка с втурна с вой в двора на болницата, следвана от Стик. Линейката съдържаше още трима от хората на Нанс, единият от които буквално беше изгубил главата си в престрелката.
— И това бях аз — измърмори отново Муфалата.
— Днес си имал наистина добър ден — каза Ланг.
Нанс липсваше.
— Устремиха се към моста — обясни Стик. — Обадих се по радиото и предупредих да го блокират. Юнаците се опитаха да се промъкнат и се нанизаха в един голям камион. Нанс беше изчезнал. Не знам какво е станало с него, но съм задействал всички патрулни коли.
— Тоя път вече на малкия кучи син няма да му се размине — реши Дъч. — Можем да го обвиним в убийство, умишлено подпалване на пожар, създаване на обществени безредици, стрелба на публични места…
— Да — прекъснах го аз. — Остава само да го намерим.
— Ами Носа? Какво ще правим с него? — запита Хлапака. — В какво да го обвиним? Той си бранеше задника.
— Може би укрити оръжия? — предположи Стик.
— Не си спомням да са ги държали под палтата си — каза Дъч. — Не знам какво ще правим с него. Все трябва да има нещо, в което да го обвиним.
— Има едно нещо, в което съм абсолютно сигурен — обади се Стик. — Тая суматоха като нищо ще привлече маса народ.
Той се оказа прав. Само за половин час на главата ни се изтърсиха Шефа Уолтърс, Титан, Дънлийви и още седем важни клечки, и всички задаваха едновременно въпроси. Нямах и най-малкото желание да се разправям за пореден път с Титан. Помолих Стик да ме върне пак до парка, за да си взема колата и да видя докъде е стигнал нашият леководолаз. Оказа се обаче, че бяха закъснял малко. Миг преди да прекрача прага навън ръката на Титан ме сграбчи за ръкава.
— Какво, по дяволите, се е случило тук? — изрева той.
— Питай Дъч — отвърнах му. — Имам работа.
— Залагам си пенсията, че ти си предизвикал целия този хаос — изръмжа той с повишаващ се тон. Напомняше ми на скимтящо куче.
— Точно така. Атакувах ги всичките двайсет и петима души с пиличката си за нокти — казах аз, издърпах си ръката и излязох.
Няколко врати след отделението за спешна помощ тъкмо изнасяха от моргата един бронзов ковчег и го качваха в една катафалка. Доу Рейнс стоеше настрана сама и наблюдаваше процедурата. Приближих я. Беше облечена в строг черен костюм, с черна шапка и носеше черна чанта, како винаги безукорна по всеки повод.
— Съжалявам — казах аз. — Ако това изобщо може да ти послужи като утешение, наистина мисля, че Хари беше един от малцината в този град, незамесени в цялата тая мръсотия. Единственият му грях, ако изобщо може да се счете за такъв, беше наивността му.