— Имам среща с мистър Сийборн — казах аз. Лъжата вече бе станала почти неотделима част от мен.
Той ме огледа отгоре до долу, премервайки ме колко струвам.
— Ще питам президента — изрече накрая той. — Как се казвате?
— Килмър. Все още.
— А?
— Нищо — отвърнах аз.
Той затвори и заключи вратата, след което се затътри през едно широко и ледено мраморно фоайе до офиса в дъното. Видях прегърбения му силует очертал се на вратата на Сийборн. Накрая се обърна и дотътри до вратата. Не беше от ония, които вечно бързат.
Вратата се отвори на поредния процеп.
— Президентът казва, че е зает и…
Измъкнах портфейла си и му блъснах значката в очите докато го изблъсквах от прага.
— Да върви по дяволите протоколът — заявих аз. — Тук става въпрос за голям бизнес.
Сийборн вдигна разширените си очи. Затворих вратата след себе си и се облегнах на нея. Той погледна през прозореца, после пак се обърна към мен, с лице като отворен учебник по театрална мимика.
— Какво искате да кажете с това? — запита рязко той. — Това е вторият ви път за последните два дни в който нахълтвате без разрешение в офиса ми…
— Вчера не съм нахълтвал — възразих аз, без да го чакам да завърши. — Дойдох да ти кажа, че секретарката ти има смърт в семейството.
— Какво правите тук?
— Мисля, че няма да е зле да си разменим по някоя приказка, мистър Сийборн, както сме си така на четири очи.
— За какво?
— За Франко Талиани, който се нарече Франк Търнър. За банковите предпочитания на Лу Коен. За Хари Рейнс, който загина хей там. — Кимнах към прозореца. Той проследи погледа ми, но вместо надолу, погледна нагоре към последния етаж на Склад Номер три. Тежки буреносни облаци отново надвисваха и вече се бе смрачило достатъчно, но никъде нямаше запалени лампи. В къщата нямаше никого. Стопанинът бе умрял.
Нервните пръсти на Сийборн бягаха по бюрото сякаш свиреха на пиано.
— Познавах много бегло мистър Търнър — каза той. — И не знам нищо за смъртта на бедния Хари. — Той замълча за момент и после добави: — Може би трябва да извикам адвоката си.
— Можеш да го направиш. Или пък да предпочетеш да си поговорим само двамата. В случай че искаш да окажеш съдействие, разбира се. В противен случай не е необходимо да викаш адвоката си, аз ще си тръгна. Някой друг ще дойде на мое място; тогава вече наистина ще имаш нужда от адвоката си. И тогава вече ще ти прочетат правата ти и всички ония дивотии, дето ги гледаш по филмите.
Той посивя целият.
— Добре, какво има тогава? — запита той с треперещ глас, губейки и малкото характер, който му беше останал. Пак хвърли поглед към Склада отсреща.
— Там няма никого — казах аз. — Заведението е затворено. Още една смърт в семейството. Така че какво ще правим? Ще си говорим би? Или ще викаш адвокатите?
— Хм. Ние можем… ааа… да… такова…
— Виж, мистър Сийборн, има няколко неща, които знам със сигурност, няколко, за които си мисля, че ги знам, и още няколко, които са си само предположения. Мисля, че можеш да ми помогнеш да елиминирам някои от предположенията си.
Той не произнесе нищо. Остана да си седи на стола като човек с глава под гилотината, в очакване стоманения нож да се стовари върху врата му.
— Повтарям — изрече накрая Сийборн, събирайки и последните останки от воля в гласа си. — Познавах този човек под името Търнър. Беше просто един бизнесмен, от многото. Тогава оживено търсехме нови начинания и капитали, за да влеем живот в града, това не е тайна. А той ни направи една много примамлива оферта.
— И без никакви предварителни условия, нали така?
Той замълча за минута.
— Да — отвърна накрая.
— Кой предложи уреждането на банковите условия?
— какво искате да кажете?
— Това спада към нещата, които са ми известни, мистър Сийборн. Знам, че Талиани е работил с твоята банка. Знам, че Лу Коен е касиерът на тази операция и че прави директно при теб всичките си депозити с налични пари. Знам също така, че голяма част от тези пари идват от сводничество, незаконен хазарт, и наркотици, а всичко това спада към алинеята незаконно придобити средства, което всъщност представлява мръсни пари, вследствие на което ние можем да ги конфискуваме, както и всички други пари направени чрез завъртането им, от всеки свързан с тях.
— Не знам откъде идваха парите му — изломоти Сийборн.
— Коен правеше огромни депозити в брой при теб почти всеки ден. Това не ти ли се стори странно?
— Не е моя работа да разпитвам клиентите си — отвърна той.
— Твоя работа е да докладваш на Прокажената Колония за всички депозити в брой над десет хиляди долара, не е ли така?