Дънлийви беше достатъчно умен да си държи езика зад зъбите. Ескортирахме го надолу по стълбите и го предадохме на двама униформени полицаи, като им казах да го закарат направо в управлението.
— А сега какво ще правим? — запита Стик.
— Ще се молим.
Не се наложи да го правим. Докато вървяхме към колите си видяхме Джордж бейкър да тича с всичка сила към нас. Беше още в леководолазния си костюм, макар че беше заменил плавниците си с ботуши.
— Нося ви подарък — изрече задъхано той и ми подаде един Смит и Уесън 38 калибър, с черни ръкохватки, двуинчово дуло. Беше обвит с парцал, за да запази евентуалните отпечатъци от пръсти. Проверих регистрационния номер. Беше пистолетът на Дънлийви.
— Уверявам ви, че това е оръжието — заяви гордо Бейкър. — Още не е престояло достатъчно дълго под водата, за да хване ръжда.
— Благодаря ви, мистър Бейкър — произнесох с усмивка. — Току що ми спасихте задника.
— Е, сър, това е комплимент, който аз със сигурност не ще забравя скоро.
Върнах на Стик найлоновата торба, която ми беше дал в офиса на Дънлийви, тази с другия сребърен Смит и Уесън 38.
— Откъде го изрови? — запитах Стик.
— Услуга от един мой приятел на Фронт Стрийт — каза той.
— Чудесно.
— Там горе представлението беше страхотно — каза той. — Напомни ни никога да не играя покер с теб.
— Не играя покер — казах аз.
— Обожавам стила ти, човече — каза Стик.
70. ПЪРВО, УБИЙСТВО
Чувствах се вълшебно когато се добрахме до сградата на областния съд. Внушителната тухлена сграда стърчеше сама в центъра на един градски площад обградена от древни дъбове достатъчно големи да минат за калифорнийски секвои, и палми, донякъде евтини и съвсем не на място със съседния пейзаж. Старата сграда сякаш стенеше под бремето на историята. Една от легендите гласеше, че Бътън Гуинет бил нахвърлял поправките към Декларацията на независимостта в един от офисите на втория етаж. Друга пък, че на Бъдни Вечер, 1864 година, на тайна среща в една от залите на съда, Шон Финдли, дядото на Шефа Финдли, бил предал Дюнтаун на генерал Шерман без нито един изстрел, след като Шерман се съгласил да пощади града от пожари и разграбване. Това беше история, която Теди много обичаше да разказва, макар че според начина, по който я предаваше, ролята на стария Шон в нея излизаше доста по-егоистична, отколкото патриотична. Изглежда и други хора мислеха така. Старецът бил убит на предните стъпала на същата сграда на съда докато встъпвал на поста на първия следвоенен кмет на Дюнтаун.
Толкова за историята.
Кабинетът на областния прокурор се намираше на първия етаж, защитен с врата със замъглено стъкло и още нещо. Вратата към офиса на Галаванти стоеше отворена. Коравата дребна областна прокурорка се ровеше из купчина юридически документи, по-дебели и от енциклопедия, а очилата й тип Бен Франклин стърчаха на края на носа й. Пристъпих на прага и почуках по касата на вратата.
— Здравей, малката — казах аз. — Изпрати ли някого на стола днес?
Тя ме прониза с поглед над очилата си.
— Аз не съм твоя малка, мистър Килмър — произнесе с достойнство тя. — Не сме чак толкова близки. Какво ще ми кажеш за записа на Хари Рейнс?
— Напразни усилия — казах аз. — Само неясно дърдорене и нищо друго.
Тя присви очи, сякаш не ми повярва и каза:
— Трябваше да се досетя, че ще се получи така.
— Не бива да говориш с такъв тон на човек, който току-що ти е сервирал на тепсия най-големия случай в областта.
Тя се облегна назад, а погледът й си оставаше все така войнствен.
— И какъв случай е този?
Направих малка пауза за ефект.
— Държавата срещу Сам Дънлийви.
Тя се приведе напред с такава бързина, че столът малко остана да се изтърколи изпод задничето й.
— Ти си арестувал Сам Дънлийви? — запита тя с такъв тон, сякаш току-що бях обвинил Били Греъм в недостойно показване.
— В момента го регистрират в кауша — обясних аз безгрижно.
— С какво обвинение?
— Убийство първа степен.
Тя подскочи с всичките си пет фута и застина така във въздуха с провиснала уста.
Повдигнах показалец и повторих новината:
— Първо, убийство.
Дъхът й секна. Не бях виждал до този момент как някой остава без дъх, но тя определено остана.
— И кого по дяволите е убил?
— Какво ще кажеш за начало да почнем с Хари Рейнс?
— О, Господи! — изрече тя, като „Господи“ я разтегли поне петнайсет секунди.
Прекрачих прага на офиса й и стоварих торбата с револвера 38 калибър върху, бюрото й.