Бжжжжжжжжжжжжжжжт
Представлението свърши, отпадък. И в следващия миг, не знам откъде ми дойде, може би защото, нали разбирате, това е последният ден от тая шибана война, и човек иска да вземе колкото повече може от нея, дърпам мачетето от Файнман, замахвам и главата на отпадъка се търкулва в пръстта, ей така, пльок, страхотно густо. А тоя нещастен тъпанар за малко не повърна, можете ли да си представите? След всичко това, на което е станал свидетел. Хвърлям трофея в торбата за амуниции, и я връщам на останалите да я видят. Какво пък, по дяволите, и те имат право на това. Ако искаш, наречи го глезотиите на войната.
Последният ден: Тоя път партенката се оказва вярна. Връщаме се на реката и всичко е свършено. Всички ликуват, пеят като луди, а нашият черноборсаджия черпи наред. Не съм и предполагал, че ще доживея този ден. Стрелят с ракети и фойерверки, и с какво още не, сякаш е шибаният му Четвърти Юли, а аз само си седя така и от главата ми не излизат думите на лейтенанта, да проспиването. Само че той никога не говореше за това, какво ще е когато всичко свърши, сигурно защото никой от нас дори и не е смеел да си го представи. Работата е там, авер, че се връщаме в Цивилизацията без никой да ни пита дали ни харесва или не. Край. Изгониха ни от Рая.
73. САПАТА СПАСЯВА ПОЛОЖЕНИЕТО
Обаждането дойде в 8:04.
Складът вече кипеше. Дъч препитваше Ланг, Луис Каубоя, и Панчо Калахън. Чарли Едноухия прие обаждането.
Калахън беше най-словоохотливият от тримата.
— Всички се събрахме на градския кей няма и преди половин час — каза той на Дъч. — Акулата следеше Брониката, а Каубоя — Чевос. Аз държах Костело. Сапата и той беше там, правеше нещо, не знам какво. И изведнъж и четиримата се гледаме един друг, а ония тримата вече отплават в залива с яхтата на Костело.
— Вълшебно. И сега в момента ни остава само да го духаме, така ли? — запита Дъч.
— Е, Сапата духна нанякъде. Не знам къде отиде. В един момент беше с нас, а в следващия вече го нямаше.
— Щяхме да последваме Костело и останалите, но не можахме да намерим лодка под наем — обади се Акулата Ланг.
— Направо невероятно — изрече с отвращение Дъч. — Ще взема да ви командировам за предаването Комедиен час, какво ще кажете, а?
Чарли Едноухия се втурна през вратата.
— Да не те е ухапало нещо? — нахвърли се върху него Дъч.
— Току-що се обади един от дежурните пазачи от Брийзис. Там живееха Хари Рейнс и съпругата му. Казва, че Джейк Килмър и вдовицата на Рейнс били атакувани на излизане от комплекса и били натъпкани под дулото в една кола.
— Кога? — изрева Дъч.
— Само преди две минути.
— Джейк Килмър е бил с Доу Рейнс? — запита Дъч.
— Точно това каза човекът. Колата била Елдорадо последен модел, светлокафява, но била твърде далеч, за да разчете номера. Потеглили на изток по Палм Стрийт.
— Разпространи ли описанието на колата? — изръмжа Дъч.
— Искаш да спрем всички кадилаци в града ли? — запита изненадан Чарли Едноухия.
— Колко светлокафяви Елдорадо има в града, по дяволите, как смяташ? — изрева грамадният германец, грабвайки слушалката за връзка с радиото в централата.
След миг и Стик цъфна на вратата.
— Какво става, по дяволите? — запита той.
— Изглежда Нанс и отрепките му са отвлекли Джейк Килмър и вдовицата на Хари Рейнс — каза Панчо Калахън.
— Нанс ги е отвлякъл?
— Работата е повече от ясна — изрече Ланг.
— Та чак прозира — продължи Чарли Едноухия. — Колата на Джейк била още там. Изглежда се е забила здраво в защитната ограда. Помолих дежурния пазач да провери номера й. Изпратил съм и една патрулна машина да хвърли едно око на мястото.
— Като стана дума за очи, значи сега в момента нямаме под око нито един от тях, така ли? — възкликна Стик.
— Китаеца и Салваторе са още някъде на пост. Да ги извикам ли? — запита Чарли Едноухия.
Дъч затръшна телефона с всичка сила.
— Добре — изгрухтя той. — Този град ще се огласи от ревовете на доста собственици на дрисливи кадилаци, но може би ще имаме късмет и ще ги пипнем преди да са се отдалечили прекалено много.
Пет минути по-късно Сапата се обади. Стик вдигна слушалката.