— Даа, тия дни ще става губернатор на щата, знам.
— Вероятно, само ако тая каша не му обърка работите.
— Да има някой да му завижда на успеха? Че се е оженил за богато момиче и е станал още по-богат?
— Няма начин.
— Значи все има някой, дето иска да му забие ножа?
Той ме изгледа твърдо.
— Чуй ме добре, какво ще ти кажа, Джейк. Много хора в тоя град забогатяха покрай икономическия бум и са готови да целуват ръцете на Хари за това. Ако си мислиш, че хората наоколо го мразят, забрави го на секундата. Той е галеното дете на Дюнтаун.
— И най-могъщото — вметнах аз.
— Не е лъжа.
— Защото е протеже на Шефа, ето защо — продължих аз.
— В началото може и да е бил. Но не и сега. Той вече си има къде да стъпи; няма повече нужда от износени старци.
— Той използва Титан.
Още в мига, в който произнесох думите, проумях, че съм изтърсил глупост. Позволявах на чувствата си да ръководят разговора ни. Дъч поклати глава и отново заби очи в чашата си.
— Само ще си загубиш времето, ако се мъчиш да размишляваш на тази тема — произнесе той. — Рейнс използва Титан точно толкова, колкото и Титан използва него. Хората, които управляват Дуумстаун, вече не пазаруват по Фронт Стрийт. Защото вече могат да си позволят това в Атланта.
— Значи огневата линия вече са я преместили на Фронт Стрийт — заключих аз. — Отстъпили са я на хулиганите.
— Горе-долу.
— Какво представлява Комитетът? — запитах брутално аз.
Той се забави с отговора. Имах чувството, че иска да измъкне още от мен, преди да продължи, но търпението ми вече се бе изчерпало.
— Преди да се захване с големите си дела, Хари организира един комитет в сянка да се занимава с местните — проговори накрая той. — В него влизат петимата най-могъщи мъже на града. Само по себе си те не притежават законодателна власт. Те са анонимни, нямат офис, дори и нямат някакво специално място за срещи. Те са прости стари приятели, които чувстват за своя отговорност да се грижат за града, също както на времето е правел и старият ти приятел Финдли, и както все още прави Титан. Тук е така.
— Какво правят?
— Доколкото имам представа, идеята е да оглеждат под лупа всеки който идва да инвестира дори и един долар в града.
— За да не допуснат хора като Талиани да се окопаят тук ли?
— И това. И за да сдържат подземния свят да не си подава много главата отгоре.
— Значи това ти е задачата — да не даваш на юнаците от подземния свят да вирят много носовете?
— И това.
— Шест за идеята и двойка за изпълнението.
— Благодаря ти. Трогнат съм.
— Нямах предвид теб. Не е било твоя работа да откриеш Талиани.
— Това са провинциални момчета, Джейк. Хал хабер си нямат какво представлява Мафията. Като деца загубени в гора са. Това беше задължението на Ледбетър — да държи под око всички новодошли с дебели джобове.
— Значи можем да приемем със сигурност, че кланът на Талиани е виновен за убийството на Ледбетър. Може би ги е надушил и те са побързали да го премахнат преди да е вдигнал шум.
— И аз си мислех същото. След като премахнаха Ледбетър, работата падна върху моите плещи. Мога само да ти кажа, че Талиани излезе сух от водата.
— По дяволите, не мога да ви обвиня. И аз не бях по-добър. Накараха ме цяла година да се въртя като муха без глава. Но как биха могли петима мъже, действащи ex-officio, да имат такава власт над града?
— Защото те са най-могъщите хора в града, синко — каза той. — За тях това е все още градчето от детството им. От деня, в който предците им са положили първия калдъръмен камък, винаги една шепа мъже е решавала съдбините на Дюнтаун. Те, съпругите и семействата им… по дяволите, те притежават или държат под контрол по-голямата част от недвижимото имущество върху островите. Те са политическата власт. Те задават социалните стандарти. Те решават кой може и кой не може да върти бизнес тук. Също така контролират, къде не толкова пряко, къде директно, повечето от най-големите банки в града. Те са като римските императори, Джейк. Вдигат палци, оставаш в града; палци долу, и излиташ като перушинка. Може и да не го одобрявам, може и на теб да не ти се нрави, но това е положението. Никой не може да се разпорежда тук освен тях.
— Значи те знаят кой притежава хотелите, крайбрежните комплекси, жилищните кооперации, луксозните апартаменти, и каквото още има?
— Предполагам, че е така, освен ако всичко това не е притежание на подставени корпорации. Хотелите са притежание на една местна комбина.