— Къде си го чел?
— Във вестника. Нали има колони, където дават здравни съвети. Твърдят, че увреждали корените.
Опитах се да потисна клокочещия в гърлото ми смях, но не успях. Той се облегна на стола си и ме изгледа с присвити очи.
— Не искам повече майтапи с косата ми, ясно ли е? Аз правя ли си майтапи с коляното ти?
— Искаш да кажеш глезена ми.
— Ето, виждаш ли колко си чувствителен на тая тема.
— Изобщо не съм чувствителен. Просто се е случило така, че съм се родил с въшливи глезени. Здрави рамене и въшливи глезени; ако беше обратното, сега щях да съм бивша футболна звезда милионер с къща в Таити. От друга страна, ти имаш останали всичко на всичко четири косъма коса, но не се притеснявай, брадата замаскира донякъде.
— Яж ми хуя — каза той. — Я по-добре ме въведи в обстановката.
Предадох му подробно събитията от неделната нощ.
— Нали си експерт по Триадите, я ми разкажи какво става тук.
— Ще ти кажа какво не мисля, че става — казах аз. — Не мисля, че това е работа на външен наемен убиец и не мисля, че е вътрешно разчистване на сметки.
— Интересно — коментира той. — Ти направо отписа почти всички възможни извършители. Кой тогава според теб го е направил, Снежната принцеса ли?
— Съвсем логично. Последното нещо, което Триадата би искала да прави, е да привлече вниманието върху себе си. Те си преместиха фамилиите тук. Ако това е било вражда в семейството, много по-логично би било да си разчистят сметките още преди да напуснат Синсинати. А и освен това тая касапница изобщо не ми напомня похватите на мафията. Салваторе мисли също като мен.
— Салваторе е експерт, нали? — запита ме той, надзъртайки над блюдото си и повдигайки вежди.
— Познава стила им. А и как няма да го знае, когато баща му е бил наемен убиец в южен Фили.
— Знам. — Той се върна на закуската си, замахвайки с вилица към чинията ми. — Говори и яж, иначе ще изстине.
— Единственото изключение могат да се окажат Чевос и Нанс.
Той изненадано вдигна глава.
— Не знаех, че са тук.
— Тук някъде са.
— О, ти пак почваш с предположенията си.
— Съвсем логично е.
— Ти с твоята логика можеш да направиш всеки довод да изглежда напълно убедителен. Само преди минута ми казваш, че според теб работата не е на вътрешни хора, и следващата се мъчиш да ме убедиш точно в противното.
— Чевос и Нанс са по-различни.
— Защото ти се иска да бъде така — заяви той, забивайки пръст към мен. — Това е работа на ведомството, авер. Не съм те докарал тук, за да осъществяваш собствена вендета.
— Просто ти излагам всички възможни положения. Чевос е достатъчно луд да го опита, а Нанс е толкова психясал, че ще я свърши без да мисли. Така че, ако предположението се окаже вярно… — не се доизказах аз.
— Ако, ако…
— При тая ситуация нямаме право да пренебрегваме дори и теоретическите възможности.
— Добре, добре, я ми сервирай още от тия.
— Имаме сериозна причина да вярваме, че този, който го е извършил, е служил във Виетнам.
— Откъде съдиш?
— Оръжията, модус операнди, стила.
— Аха.
— Нанс е бил във Виетнам, и то на предната линия.
— Аха. Също и ти, Стик, и половината от бандата на Моорхед. По дяволите, дори и аз бях във Виетнам. Това не прави автоматично Нанс убиец. За някои хора той може даже да е герой.
— Войната свърши.
— Мисля, че имаш бръмбари в главата — произнесе той.
— Може — кимнах аз.
— Още нещо?
— Ами,…
Той се приведе над масата и снижи гласа си до шепот.
— Преди да продължиш — изрече той, — нека да ти напомня, че ти не си тук, за да разследваш убийства. Понеже сме си свои хора, ще ти призная, че не ми пука, дори и Янки Дудъл Денди да ги е очистил, освен ако не е съществено. Трябва ми цялата фамилия Талиани под микроскоп.
Дори и не ме изчака за някакъв коментар.
— Това беше едно чудесно, спокойно и исторически чисто туристическо градче — продължи той. — А сега се превръща в Гнилия град, САЩ. Искам да знам колко дълбоко са се окопали Талиани тук. Какво притежава? Кого е подкупил? Как се е прикривал? По дяволите, защо ме караш да ти изнасям тая идиотска лекция, след като не по зле от мен знаеш с какво се занимава Хладилника.
— Ако ти наистина държиш на мнението ми — казах аз, — считам, че убийствата трябва да имат съществено значение.
Той замахна с вилицата към мен.
— Не се прави, че не разбираш, Джейк. И не отклонявай Стик от правия път.
— Да отклонявам Стик от правия път! Ти направо си биеш майтап с мен. Я ми кажи, какви бяха ония глупости, дето ми ги надрънка за него, да не съм го бил тормозел?
— Как го виждаш? — запита ме Сиско с усмивка.