— Изкукуригал като останалите хулигани на Дъч Моорхед.
— Той е същият, какъвто беше самият ти на времето. Неуморен, корав, самотен вълк. Двамата бихте си паснали много. Работата ви с Дъч и момчетата му ще ви научи как да работите в екип.
— Забравяш, че знам всичко за работата в екип.
— От доста време сам си гониш задачите — продължи Сиско. — А сега имаш възможност да получиш помощ. Искам да пипна за врата синсинатската Триада. Мисля, че това тук е една гигантска перачница, Джейк, и искам да се добера до бърлогата им. Искам да знам как работи. Няма да забравиш, че затова си тук, нали? — Той замълча за момент и добави: — И искам да науча всичко, докато все още не са опукали цялата им банда. Видя ли сутрешния вестник?
Сиско беше в състояние да сменя темата на разговора по средата на изречението. След като изчерпаше темата, той просто я изоставяше и минаваше на следващата.
Той положи вестника до чинията ми. Беше отворен на страница 12, където на една колона беше разположен репортажът за убийството на Талиани, озаглавен
Прочетох го. Беше смътен, неточен и кратък. Полицията не дала никакви изявления с изключение на краткото съобщение, че много скоро очаквали „арест“.
— Доколкото разбирам, очакват в скоро време да арестуват някого — коментирах аз.
— Давай, по-нататък става още по-зле — подкани ме Сиско.
Талиани беше идентифициран като Франк Търнър, бизнесмен от Синсинати, който се интересувал от конни надбягвания. Стинето — Нат Шерман според вестника — беше показан като „Колега по бизнес на мистър Търнър“. Предполагаемият мотив беше грабеж. Нямаше дори и намек за коктейла „Молотов“, който убиецът бе хвърлил на тръгване. Според репортажа полицията считала, че Търнър и Стинето изненадали грабителите и били убити в този момент. Беше приложена една много размазана фотография на Талиани и съпругата му как се качват в някаква кола, очевидно направена някъде в Ню Джърси, и увеличавана дотогава, докато зърната на фотоплаката се бяха превърнали във футболни топки.
— Няма и думица за Драганата.
— Той е на страница осемнадесет — отвърна Сиско без да вдига очи от закуската си.
Репортажът за Драганата, идентифициращ го като Джон Демпси, бизнесмен в пенсия, беше дори още по-комичен. Състоеше се само от три пасажа, които уведомяваха читателите на вестника, че въпросният господин починал в плувния си басейн. Полицията предполагала нещастен случай.
— Е, тук поне са предали правилно убийството на Драганата. Той наистина е умрял в басейна си — коментирах аз.
— Работата е там, че друго нещо не можеш да прочетеш в тукашните вестници. Никой няма да се зарови в случая; ще напишат точно това, което им наредят.
— Когато Дъч ми го каза, щях да пукна от смях.
— Да, нали знаеш поговорката за оня, дето се смеел последен. Не забравяй, момчето ми, че тук всички са се хванали като удавници за хиподрума. Той е галеното дете на пресата, на асоциацията на бизнесмените, на търговската камара и на местните политици. Дори и местната училищна управа се е подписала под него. Толкова ли не можеш да го разбереш? Не дават и прашинка да падне върху града им. Така че ще разиграят едно театро, ще изложат случая така, както им е наредено, като се надяват, че някой ще го разнищи, за да могат да го потулят по най-добрия начин. Накарай полицията да измисли някакво оправдание и й запуши устата.
— Това са глупости — възкликнах аз.
— Такъв е животът — каза той. — Точно поради тази причина не искам да се бъркаш в случая с убийствата. Само разбери колко дълбоко е успял да се окопае кланът на Талиани и къде се намира сега, окей? Зарежи местните интриги. За последните двеста години тук нищо не се е променило, и едва ли една малка касапница като тази е способна да ги разтърси.
— Тия острови са ги изнасилили — казах горчиво аз.
— Може и така да е, но я се огледай наоколо. Това са хората, които дърпат конците на Дюнтаун. Когато говориш за изнасилването на рая, не забравяй че именно това са хората, които го изнасилват. Те правят големите пари. Не Талиани е човекът, съсипал града. Той просто се е забъркал в бизнеса с убийства. — Той внезапно промени темата. — Да имаш да добавиш още нещо?
— Чу ли записа на убийството на Талиани?
Той кимна.
— Долови ли онази реплика за нагласената гонка на хиподрума?
Той ми отправи един от онези погледи „За какъв ме вземаш“.
— Е, та?
— Е, та, щом Талиани е знаел за номера, значи е възможно и целият хиподрум да е мръсен номер.
Тъмнокафявите очи на Сиско се забиха в моите.
— Това е запис на разговор, направен незаконно. Има вероятност някой собственик на кон да прави реклама на животното си. Макар че от друга страна… — Той замълча и се втренчи в пространството.