— Джими Кларк беше готов да умре, само и само да може да се ожени за Доу Финдли — продължи Бабс, — но старият Шеф не искаше дори и да чуе за такова нещо. Избра й един човек отвън. Не от старите богаташи, но все пак от уважавано семейство. Баща му беше адвокат, който по-късно стана съдия.
— Хари Рейнс ли? — запитах аз. Чудно, не можех да си припомня Джими Кларк, макар че името ми звучеше познато.
— Май околността ти е позната.
— А Рейнс?
— Какво Рейнс?
— Доколкото разбирам, той се е оженил богат и е забогатял още повече след тази стъпка.
— Хей, хей — възкликна тя язвително, — не сме ли малко злобнички?
— Не, просто се изнервих само да слушам, това е всичко.
— Казаха ли ти, че някой от тези дни Хари ще седне в губернаторското кресло?
— Непрекъснато ми го натриват. Номинираха ли го вече?
— Добре казано.
— Е?
— Ами да, скъпи.
— Защо?
— Защото той е златното момче на Дюнтаун. Той е красив, богат, и млад. Адвокат, женен за красива жена, и бивша футболна звезда. Провежда умерена политика. Семейството му се приема добре. И освен това е щатският комисионер по конните надбягвания. Това не е ли достатъчно?
— Звучи така, сякаш е бил роден за тази работа.
— А и освен това Дюнтаун отдавна плаче за губернатор, особено след като последните години се разрасна толкова много, а Хари е идеалната кандидатура.
— Не е ли малко рискована тази работа?
— На губернатора ли?
— На щатския комисионер по конните надбягвания.
— Всичко друго, само не и това, момчето ми. Хари напълни хазната на щата. И донесе огромна сума пари за училищата от данъците.
— Никога не съм вярвал на политик, роден със сребърна лъжица в устата — заявих аз.
— Да, но той не е.
— Значи се е оженил за пари, така ли?
— Познаваш ли Хари? — запита ме тя. Тонът й изведнъж бе станал внимателен. Изпитах чувството, че малко съм прехвърлил мярката.
— Не. Просто се опитвам да усетя нещата. Очевидно това е мъж със силен хъс и голяма амбиция.
— Има ли нещо лошо в това?
— Не е задължително. Зависи от това, колко е голяма амбицията и колко силен е хъсът. И от това, от какво си готов да се откажеш заради успеха.
— На него не му е необходимо да се отказва от нищо, скъпи. Той има всички награди. Най-богатата и най-красивата жена на града, политическото влияние на баща й. Но той не си седи на задника с отворена уста да чака да му падне от небето нещо. Той се издига със собствени сили.
— Какво представлява като човек?
Тя се облегна на стола си и ме загледа подозрително. Твърде много започвах да приличам на човек, който има зъб на Хари, а Бабс Томас съвсем не беше толкова глупава, че да не го забележи.
— Каква игра играеш, по дяволите, мистър Килмър?
— Нали ти казах, опитвам се да вкарам на фокус облика на града.
— Не, ти се опитваш да вкараш на фокус Хари Рейнс.
— Разбира се, та той е част от голямата игра — отвърнах аз, като се стараех да гласът ми звучи съвсем небрежно.
Тя се приведе напред.
— Не е необходимо да харесваш някой мъж, за да гласуваш за него — изрече насмешливо тя. — Лично аз го намирам за малко студен, но той винаги свършва онова, с което се захване. Останалата част от щата е в депресия, но пък Дюнтаун е в истински бум. Човек не бива да е максималист и да иска и невъзможното от Хари. Ако беше още по-добър, сигурно щеше да е в киното.
Изсмях се на обяснението й. Сигурен бях, че повечето от гласоподавателите на гледаха на Хари Рейнс по същия начин. Бабс Томас имаше в себе си доста от типичното женско начало, макар че сигурно би убила всеки, осмелил се да я обвини в това.
— Така или иначе, шерифът е плътно зад гърба му. Това е достатъчно, за да бъде избран — допълни тя.
— Да нямаш предвид онзи момък Титан?
— Не, скъпи, нямам предвид „онзи момък Титан“. Мистър Стоуни. На него и Господ му е длъжник.
— Значи двамата с Рейнс са аверчета, така ли?
Примамката подейства.
— Когато убиха Теди във Виетнам, сина на Шефа, новината за смъртта му малко остана да убие и него. Не измина и година, и Доу се омъжи за Хари. Веднага след това Шефа прекрати активна дейност.
— Веднага щом се е уверил, че факелът е предаден в добри ръце — казах аз. Това не беше въпрос. — И сега Сам Дънлийви управлява магазина заради Рейнс, нали така?
— Да. Двамата са неразделни дружки.
Докато слушах думите й, изпитах чувството, че това вече съм го преживял някога.
— Дънлийви да не е някой от новодошлите аристократи?
— Не, произхожда от съвсем обикновено семейство. От Ню Джойси е — произнесе игриво тя. — Новозабогатял. Ще ти хареса от пръв поглед.