— Аха, виждам проблясък в тия прекрасни зелени очи.
— Да, той беше по-малък от нея.
— Най-добрият тип, скъпи.
— Той имаше сестра.
— Диърдри… ДиДи? — продължи настъплението Бабс.
— Едно мършаво момиченце, което се навърташе около клуба?
— Мършаво момиченце? Настина ти вярвам, че кракът ти не е стъпвал в Дюнтаун от двайсет години насам.
— И с какво се занимава напоследък? — запитах, като се стараех да демонстрирам интерес.
— Тя е секретарка на Чарлз Сийборн — Сийкоуст Нашънъл Банк.
— Рейнс научи ли за историята й? — Опитах се да прозвуча равнодушно.
— Като го гледам отстрани, не мога да позная.
— Какво се случи?
— Бедният малък Тони. Разнесе се слух, че поискал да забогатее много бързо и се забъркал в някаква контрабанда на наркотик. Натикаха го за пет години в затвора. Оттогава съм му загубила следите. ДиДи малко остана да умре.
Разговорът вече навлизаше в опасни води. Реших, че е време да се измъквам.
— Голяма помощ ми оказа. Трябва да тръгвам. Дължа ти една почерпка.
— Гледай да не забравиш, скъпи. Знаеш как да ме откриеш. А ако забравиш, аз ще те открия.
Измъкнах се от ресторанта с мисълта че съм се разминал на косъм с голяма опасност.
Къде ти такъв късмет у мен.
20. ХАЙДЕ ДА СИ ПОИГРАЕМ НА КРИЕНИЦА
Стик се криеше зад сутрешния вестник във фоайето на хотела когато излизах от ресторанта. Възнагради ме с налудничавата си усмивка.
— Бива, бива. Доу Финдли и Бабс Томас за закуска. А се боях да не останеш самотен.
— Служебни задължения — казах аз.
— Хей, никога не съм се съмнявал в това — възкликна той разпервайки широко ръце.
— Обзалагам се, че имаш в джоба си цялата ми програма за деня. Кое е следващото?
— Малко военно съвещание с бойците.
— Искаш да кажеш, че ще слязат от висините да разговарят с мен?
— Размишляват върху това — отвърна той, повеждайки ме към изхода. Неговата Черна Мария беше паркирана в зоната за зареждане на хотела, където си търсеше белята.
— Защо не вземем моята кола? — предложих аз. — Може да ни се наложи да се разделим.
— Не се тревожи — произнесе той, докато ми отваряше врата на колата си. — Днес съм твоят екскурзовод в града. Бях се обзаложил и загубих.
— Не вдигай над деветдесет, моля те.
— Но тогава дрънчи цялата — възрази ми той.
— Нищо, ще я послушаме малко.
Закара ме до едно просторно и светло заведение, което гледаше към реката. Нямаше много вид на ресторант; напомняше повече на кафене на крак. Мястото беше само на пет минути от хотела и Стик просто нямаше възможност да вдигне по-висока скорост, за което му бях дълбоко благодарен, макар и добре да съзнавах, че през останалата част от деня нямаше да имам такъв късмет. На една маса в дъното на заведението седяха Сапата, Салваторе и Флауърс.
— Хей, Милдред — изрева Салваторе към другия край на заведението когато ни видя да влизаме, — още две бири.
Всички се втренчиха в мен докато приближавах масата им.
— Какво сте ме зяпнали, да не ми се е разкопчал копчалъкът? — попитах аз докато сядах.
— Извиняваме се, но не сме те виждали от сутринта — каза Чарли Едноухия.
— Пред вас, господа, седи една развалина — заявих аз. — Дайте ми два дни да глътна малко тен. Едно хубаво спане и малко загар и вече съм друг човек.
— Това е от флуоресцентното осветление в Склада — пошегува се Чарли Едноухия. — Кара ни да изглеждаме като призраци.
— Е, благодаря ви, че не ме посрещате по дрехите — ухилих се на всеки поотделно аз.
— Добре дошъл — обади се Салваторе.
— Знаеш ли какво, Килмър, ние решихме да работим с теб — обади се Сапата. — Временно, да видим какво ще се получи.
— Брей, страшно съм трогнат, оставихте ме без думи — отвърнах саркастично.
— О, няма защо — каза Чарли Едноухия.
— Нищо, още веднъж — голямо благодаря.
— Няма защо — повтори Чарли Едноухия. — А сега да минем на въпроса. Какво искаш да търсим?
— Трябват ми връзките им — заявих.
— Такива като? — запита Китаеца Сапата.
— Такива като може би една курва, която иначе търка токчетата си в Луисвил, а изведнъж се оказва тук. Има вероятност тя да е някаква брънка във веригата. Мафията си има навик да придвижва курвите си от едно на друго място.
— А сводниците? — заинтересува се Чарли Едноухия.
— Разбира се, и тях. Някой от тях може да се окаже връзка с банда в Синсинати или Чикаго. Следващият етап е да разберем за кого работи, как се е добрал дотук? Сводниците не се местят от град на град. Искам да кажа, че те не обичат много промените. Сменят местожителството си единствено когато загреят задниците им. Обикновено работят за главния човек. Той им казва къде да ходят.