Например вземи Салваторе. Въртял се е наказан в Ню Йорк като муха без глава когато го е открил Дъч. Според легендата, както са ми я изложили, Салваторе чакал в засада в един от онези семейни магазини в Бронкс. Толкова често го обирали, че собствениците му вадели парите от касата всеки път когато влизал някой клиент и ги оставяли върху щанда. Старецът вече бил и прострелван два пъти. Класически случай. Наближава Нова Година и Салваторе се крие зад едно полупрозрачно стъкло и тогава влиза онази отрепка и започва да размахва револвер във въздуха. Салваторе излиза иззад прикритието и поздравява „Честита Коледа, педал“ и го издухва на средата на улицата с една пушка 870 заредена с бренекета. Полицейският комисар направил забележка на Салваторе за начина, по който си вършел работата и сега е тук.
Едно нещо ми харесва у тях, че не хленчат. Да ти призная, радвам се, че са тук.
Можеш да прибавиш и това към останалото: всеки път, когато завия зад някой ъгъл, изпадам в шок. Както стана и днес, когато отидох на брега. Не бях подготвен за гледката. Може би причината се криеше в движението. Прилоша ми още на четвърт миля от мястото, където булевардът се влива в Дюн Роуд, който върви успоредно на брега. Знаеш ли, в спомените ми Дюн Роуд беше една безлюдна улица покрита с чакъл, която се сливаше с дюните. Стигаше до северния край на острова и свършваше току до водата; една от онези стари улици, които обикновено не водят доникъде.
Сега представлява платно с четири ленти за движение и платени паркинги навсякъде покрай него. Има три хотела, които ми напомнят много за Лас Вегас, и магазини и закусвални за бързо хранене една върху друга, и диги край морето да отделят гостите на хотелите от простосмъртните. Още два са в строеж, а отвъд тях купища кооперации развалят и останалата част от изгледа. А шумът! Истински ураган от звуци. Стереоуредби надути до дупка, клаксони, и стотици гърла ревящи в един глас.
Кошмарният Бряг, ето какво представлява сега.
Сега вече виждаш ли какво имам предвид, като ти разказвах за шоковете? Крайбрежният булевард, ето ти един шок в чист вид.
Както и да е, в момента пътувам натам със Стик, а Чарли Едноухия ни следва с колата си. Да пътуваш със Стик в колата му означава да повериш съдбата си в ръцете на боговете. Той не я кара, а я кара да лети. Може да направи всичко, каквото поиска с понтиака си, освен да го кара по-бавно, а аз нямам смелостта да настоявам за това. Нали сме на война.
И така, без да те обременявам с бремето на излишните подробности, Салваторе и Сапата докопаха тоя сводник от Сейнт Луис на име Мортимър Флитч и ние отидохме на сладка приказка с него.
Навъртал се по булеварда Стрип и преди да отминем, нека да ти поразкажа малко за тая улица. Първото нещо, което забелязах на пристигане, беше, че хотелите са почти триплети. Вземи например Брейкърс. Фоайето е с размерите на стадиона в Далас. Само пет минути са необходими, за да се превърне на казино. Почти долавям шума, който издават картите, дрънченето на топчетата в рулетките, и тракането на зъбните колела в игралните автомати. Когато Рейнс е прокарвал закона за тотализатора, той обещал, че в Дюнтаун никога няма да има игрално казино. Е, вече можеш да пиеш една студена вода, Сиско. Всичко и всички са готови. Въпрос е само на време. Година, най-много две. Пред нас се е проснал Атлантик Сити, младок. Четвърт час ми беше напълно достатъчен, да науча всичко за булевард Стрип.
Заварваме сводника Мортимър спотаен в едно сепаре в кафето с външен вид на човек, току-що глътнал много дебел и много дълъг бастун. Салваторе седи срещу него, леко приведен над масата, и ухилен до уши, сякаш е кандидат в изборите за кмет. Пропуснах да ти кажа едно нещо: в кобура под мишницата си носи една рязана щека за голф. Дълга е някъде към осемнайсет инча и винаги я закача за какво ли не, което обаче не го смущава особено. Сапата пък е застанал до вратата. Това явно е тяхната представа за подсигурен тил.
Още щом ни вижда, Сапата само ни махва с ръка и изчезва. Взел е присърце задачата да се докопа до Нанс и Чевос. Това ме радва особено много, защото е достатъчно Нанс и Чевос да се намират в радиус от сто мили около е нас и Сапата ще ги пипне за врата. Готов съм да се обзаложа на всичко.
Присъединяваме се към Салваторе и Мортимър на масата и тогава разбирам причината за вдървената физиономия върху мутрата на Мортимър Флитч. Салваторе е наврял рязаната си щека между краката на Мортимър и от време на време леко почуква с нея топките на Мортимър.
— Повтори сега на този човек всичко онова, което сподели с мен, Морт — казва Салваторе, чук!, и Мортимър запява арията си като дебелата певица в операта.