— Просто излъчвам чар, на който не може да се устои — ухилих се аз, опитвайки се смекча напрежението.
— Значи нямаш никаква представа кой може да бъде? — не отстъпваше той.
— Може да е Рейнс. И може би поради това се прави на толкова луд. Бяга като опарен от всякакво ангажиране със случая. А Дънлийви като нищо може да бъде първият му помощник.
— Това е повече от абсурдно, Джейк. Те имат да губят много повече от всеки друг в този случай, особено Хари.
— Хари Рейнс не е стигнал до мястото, на което се намира, спазвайки десетте Божи заповеди. Той е амбициозен и не е обзет от прекалена гордост. Мафията може да му е направила оферта по-голяма даже от губернаторското кресло на щата. Лобито им в Уошингтън не си знае силата.
Той поклати глава.
— Правиш дяволски умозаключения.
Не казах нищо. Не можех да му споделя, че ми се иска Рейнс да е затънал до ушите. Или Дънлийви. Или че причините ми бяха чисто егоистични, защото обичах съпругата на Рейнс. Проклятие, и аз съм човек като всички останали.
24. РЪКАТА НА ЗАКОНА
Чарли Едноухия убиваше времето си до фонтанчето когато излязох от офиса на Дъч. Изражението му излъчваше въпрос. Свих в кръг показалеца и палеца и се ухилих.
— Поредният случай на дребно недоразумение, изгладено без особени усилия.
— Добре — произнесе той. — Дъч е вълшебен мъж. В екипа сме готови да го последваме даже и в ада.
— Заслужава го — заявих. — Работата му е дяволски мръсна и точно сега местните големи клечки са го притиснали до стената.
— Исках само да ти обясня как стоят нещата — каза той. — Ти си чудесно момче и всичко останало, но ние сме готови да работим с теб само защото за него това явно е единственият шанс.
Очевидно Чарли беше официалният говорител на Отдела за специално предназначение, или може би думата „Председател“ беше по-близка по значение.
— Благодарен съм ти за прямотата, Чарли. И за да няма никакви неясноти и от двете страни, искам да ти кажа, че възнамерявам да се възползвам максимално от гостоприемството ви.
Той се ухили и протегна ръка.
— Ти си човек, който е наясно със себе си какво иска. Надявам се един ден да добавя още една страница към легендата, която расте около личността ми. Как съм опаткал Триадата съвместно с Джейк Килмър.
— Да се надяваме, че ще имаш възможността да го опишеш. Защото времето не е с нас.
— И аз стигнах до същото заключение — произнесе той докато крачехме към вратата. — По всичко личи, че в Дюнтаун има скрит опит да се потули убийството на Талиани.
— Забелязал си го значи, а?
— Да. Очевидно се мъчат да го проточат максимално, преди да предприемат каквото и да било — продължи той. — Сигурен съм, че на настоящите величия им е пределно ясно, че отделът по убийствата не може да открие колективните им задници даже и да пърдят в хармония химна.
— Стик каза ли от каква информация имаме нужда?
— Да. Започвам още днес следобед. Исках само да се уверя, че с Дъч всичко е наред.
— Иска от мен единствено да не му бъркам графика — изсмях се аз.
— Той е изостанал с цели дни от всички графици, които сме правили досега от първия ден, когато започнахме — ухили се Чарли Едноухия.
— Струва ми се, че просто искаше да си го изкара на някого — отвърнах аз.
— Между другото, искам да ти кажа, че Каубоя може понякога да създава проблеми, но всъщност мозъкът му сече като бръснач. Само дето реотанът му загрява обикновено с десет секундно закъснение.
— Няма проблеми. Винаги ли си е бил такъв?
Чарли поклати глава.
— Във Виетнам му пръснали тила. Сложили са му стоманена пластина. Затова и винаги носи оная смешна бейзболна шапка. Скрива плешивината.
Не знаех как да отговоря на това. А и как можеше да го коментира човек? Да каже: „Брей, лоша работа“? На всеки му е ясно, че не е много приятно да ти пръснат черепа.
— Споменах ти го, защото Каубоя е бил шериф в Уейко, Тексас, преди да отиде на война. След като се върнал, никой не искал да го наеме на работа. Дъч го намерил да бачка на доковете в Ню Орлийнс.
— Благодаря ти, Чарли, хубаво е, че ми каза.
— Сигурен съм, че до утре ще ни състави списъка, дори и да му се наложи да работи върху него цяла нощ.
— Кажи му, че съм му много благодарен.
— Кажи му го ти — отвърна Чарли. — Аз отивам в залата с досиетата.
Луис Каубоя си беше останал на същото място, където го бях оставил, и се блъскаше с бележника си със сведенията.
— Каубой, не се преуморявай с това, окей?
— Утре — изрече той, плъзгайки бейзболната си шапка на тила. — Тая вечер съм по следите на Логето, но утре списъка ще го имаш.