— Това е страхотна нощ, момчета — каза той, без да съзнава, че думите му бяха слаби.
Мракът вече бе паднал и всички свещи бяха запалени, а гостите всички събрани, когато тя влезе при нас. Всеки път, когато тази картина изплава пред очите ми, направо дъхът ми секва. Устата ми пресъхва и ръцете ми се разтреперват, като я виждам как навлиза в ефирния блясък на свещите, облечена цялата в бяло, с ален шарф пристегнат около талията й, очертаващ всяка възхитителна извивка по тялото й. Мълния е слаба дума. Всички заръкопляскаха. Тя отиде право при Шефа и го целуна. Шефа беше винаги пръв. После дойде при нас и онази ямичка в основата на шията й туптеше бясно; и досега не мога да проумея откъде намерих толкова воля да не я смачкам в прегръдките си. Цялата нощ беше така. Не можех да се доближа достатъчно близо до нея. И сигурно никога няма да мога.
Празненството приключи някъде към три сутринта и всички бяхме леко опиянени от шампанското. Теди беше сграбчил едно здравата натаралянкано гадже и четиримата скочихме в едно плажно бъги и отпрашихме към брега. Той ми хвърли ключовете да карам и се настани отзад да изкара малко пяна. В паметта ми има провал как стигнахме до колата с Доу. В следващия миг вече бяхме вътре и ръцете ни зашариха като бесни. Тя се притисна в мен и плъзна ръка по вътрешната страна на бедрото ми, като ме стисна с всичка сила; прониза ме с поредната порция електричество.
Когато се добрахме до мястото, направихме няколко дивашки подскока по дюните и се завъртяхме като луди под лунната светлина. Теди отвори бутилка шампанско, раздруса я и ни опръска целите. Всички бяхме прогизнали от шампанското, а щурата дружка на Теди изведнъж изключи съвсем и се юрна надолу към прибоя, като се хвърли сред вълните както си беше с всички дрехи. Теди я последва. Подкарахме и ги оставихме да се боричкат сред вълните.
— Спри зад онази дюна, Джейк! Моля те!
До този момент не я бях чувал да говори с такъв глас. Дрезгав и задъхан, на пресекулки. Подминах пясъчния хълм, забих спирачките и двамата се изтъркулихме навън още преди бъгито да спре. То се свлече в подножието на хълма и замря.
Бяхме като животни изтървани от клетка. Галехме се и се докосвахме навсякъде. Намерих онова място под шията й и когато го целунах усетих сърцето й да бие в устата ми и тя извика, смъкна роклята си до кръста и гърдите й щръкнаха под луната; плъзнах устни върху тях и отворих колкото можех повече устата си, като засмуках гърдата й, усещайки зърното й да се надига и втвърдява под езика ми. После ръцете й се плъзнаха по тялото ми и ме намериха, тя ме извъртя на страни и започна да ме гали ритмично. Накрая успях да разкопчея ципа на роклята й и да я издърпам по бедрата й, а тя пъхна палци под бикините си и ги смъкна. После ми помогна да се съблека и останахме да лежим така някъде минути или две, като не откъсвахме очи един от друг. После отново продължихме с ласките и милувките докато накрая я усетих да се отваря под връхчетата на пръстите ми, да ме придърпва върху себе си и да ме въвежда в недрата си, обгръщайки ме отвсякъде с меките си вътрешности…
Добър завършек, Килмър. Перспективата е напълно подходяща. И обективна, нали?
Разбира се.
26. ДАМАТА СЪС СРЕБЪРНИТЕ ДОЛАРИ
О, Господи, само не го вади, моля те!
Хайде, хайде, разкрачи се още, скъпа.
О, Господи, не спирай, моля те!
И ти си като всички останали, никога не ти стига, нали, скъпа?
Никога!
Хайде…
Още… о, да, ОЩЕ!
Хайде…
Какво правиш?
Хайде…
Хайде, копеле мръсно, еби ме!
Ето идва, ето идва…
ООХ… ох, ох, давай, ох, ох, давай, давай…
Ето идва шибаният влак…
Сега… да, сега…
ЕДИН картоф, ДВА картофа, ТРИ картофа, ЧЕТИРИ…
Ах, ти… ебачна… машина… такава…
ПррроКЛЯТИЕ!
Не спирай, страшно те моля, само не спирай, о, Господи, само не спирай!
Ще… ти… скъсам… гъза… от… ебане… леееейдиииии….
Ох… Господи… ДАВАЙ!
Ще ти обърна путката с хастара навън…
Даа.
ДАВАЙ!
ДА!
ДАВАЙ…
След известно време…
Най-малко една седмица ще съм охлузена, ти дяволски проклет…
Хей, нали ти беше човекът, дето искаше още.
Да. Още.
Всеки път съвсем мъничко не ти достига, нали така?
Не е това.
Нямам предвид само кура, имам предвид ВСИЧКО.
След тази нощ всичко ще бъде наше.
Такова нещо като ВСИЧКО не съществува, лейди. Както няма и такова нещо като достатъчно.
Натегли ми го още веднъж.
Трябва да посъбера още малко семе, скъпа. Тая нощ се очертава като доста продължителна.
Когато свърши…
Ще празнуваме. Ще ти пръсна халката…