Появи се и фотографът, засне стаята от всички възможни ракурси и изчезна само след десет минути. После се включи и докторът и започна, бъбрейки безспир докато си вършеше работата.
— Жената е удушена по класическия начин. Отпред, бих казал. Вижте само следите тук върху ларинкса. Смъртта е било почти мигновена. Предполагам, че каротидната й артерия, и всичко около нея е смачкано. Тук са действали сръчни, бързи и здрави ръце.
Той продължи да опипва, без да спира и работата с уста.
— Крайно време е да позадържите малко топката, Дъч. Хладилникът в центъра вече пращи по шевовете, а в патологията я имаме петима души, я нямаме, пък и аз от три месеца все си вземам годишната отпуска. Ще се радвам много, ако накрая успея малко да си вдигна задника оттук.
— Ха-ха-ха — обади се Дъч с последните останки от чувството си за хумор, което впрочем важеше и за всички ни.
Огледах апартамента докато Чес продължаваше работата си. Жилището заемаше предната част на сградата. Всекидневната, спалнята и кухнята — всички гледаха към улицата. Апартаментът беше обзаведен абсолютно без вкус. Скъпи мебели, които изобщо не си подхождаха. Гардеробът й съдържаше дрехи достатъчни за откриването на моден салон.
Банята и няколкото малки помещения бяха прилежащи към една уличка, минаваща покрай сградата. Апартаментът имаше само една входна врата, тази, през която бяхме влезли.
Разгледах банята. Беше просторна, с двойна мивка, шкаф, вана и душ.
Прозорецът над шкафа беше отворен и завесите леко се полюшваха от бриза. Подадох си главата.
Огледах нагоре и надолу.
Върнах се на мястото на престъплението.
През време на отсъствието ми в стаята се беше появило ново лице. Казваше се Браун, от отдела за разследване на убийствата, възнисък и набит мъж с ястребова физиономия, старчески петна по ръцете и силно прошарена коса.
— Чувам, че утре щели да те пенсионират, Дъч — проговори с гъгнивия си глас той. — Както върви, скоро няма да имаш никаква работа.
— Не ме карай да се смея, че ще получа уртикария.
— Колко станаха вече от миналата нощ досега? — запита Браун, продължавайки да боде с остена си едрия мъж. — Май вече ще можеш да сформираш цял футболен отбор, а?
— Виж какво, Браун, върши си работата, а кривенето и палячовщините ги остави за Боб Хоуп.
Ченгето от отдела по убийства прехвърли вниманието си върху Дела Норман.
— Скивай само каква нянка има тая пачавра, брей. Тоя идиот е очистил такова страхотно путе, направо да го убиеш!
— Ако искаш да те оставим насаме с нея няколко минути, да я опиташ, какво ще кажеш? — изкикоти се Дъч.
— Яж ми хуя.
Пред нас се демонстрираше размяната на реплики от най-висш клас.
Чес привърши огледа на жената и се захвана с Логето.
— Я да видим какво имаме тук? — промърмори Чес. — Тук май вече е имало бесене.
— Джейк твърди, че тая работа изгледала като някакъв стар виетнамски номер, дето му казвали „пеещата струна“ или нещо такова.
— Да не са го научили от шоуто на Лорънс Уелк? — запита подигравателно Браун.
— Казват му „пеещото въже“ — поправих го аз. — Взема се въже, завързва се възел по средата му, а в края му се завързва малка пръчка. Удушвачът пристъпва зад жертвата си, нахлузва примката около шията й, хваща пръчката и я усуква. Възелът притиска главния нерв върху задната част на врата и по този начин жертвата е парализирана. След това стигат и шейсет секунди, за да се завърши работата.
— Май ти допада Федитата да си блъскат главата вместо теб, а? — подхвърли Браун.
Луис Каубоя издаде гърлено ръмжене и огромните му пестници се свиха застрашително. Дъч нежно положи ръка върху рамото на гиганта.
— Някой да е пипал нещо тук? — обади се Чес.
Каубоя пристъпи от един крак на друг.
— Използвах тоалетна хартия, когато телефонирах. Не съм пипал никъде с голи ръце — изрече той.
— Отлично, момчето ми. Виждам, че имаш добри учители — обърна се Чес към Дъч.
— Да, и сега остава само да ги научи как да говорят — намеси се пак Браун.
— Каубой, иди долу и виж какво можеш да измъкнеш от ония даго любители на ези-тура — обърна се Дъч към Луис, спестявайки на Браун един продължителен престой в интензивното отделение. Дъч изчака Луис да се отдалечи и запита:
— Какъв ти е проблемът, putz?
— Ти с твоите лайна със специално предназначение до тоя момент не си направил нищо, освен една огромна купчина лайна — изрече Браун.
— Вдигаш доста шум за човек с шест неразкрити убийства на гърба си — каза Дъч.
— За една нощ ни се събраха достатъчно трупове в центъра — отвърна Браун.
— Ще си изплачеш очите, Браун, и няма да виждаш дори и пишката си, когато пикаеш — каза Дъч.