— По дяволите — изрекох.
— Толкова ли е важно това за теб?
— Не знам — произнесох с отвращение. — Това е просто една от топките, с които жонглирам.
Останах изненадан колко лесно излязоха думите от устата ми.
— E, ако искаш да чуеш мнението на един аматьор, не захвърляй тази топка.
— Съпругът й е шибаният комисионер за хиподрума.
— Знам кой е шибаният й съпруг — изкикоти се той. — Всеки, застоял се в града за повече от петнайсет години, знае кой е съпругът й.
Последва нова пауза, след която той отново се разкикоти.
— Трябва да ти призная, Джейк, че наистина се прекланям пред стила ти.
— Няма нищо общо с работата — заявих му аз. — Това е една стара лична история. Нещо, не завършило както трябва.
— О-кей — каза той, проточвайки поне пет минути „о“-то. — Е, радвам се, че този път я завърши както трябва.
— Не се прави на тъпанар — изръмжах.
— Защо не поговориш за това?
— Не искам да говоря за това.
— Същото като меланхолията е. Знам го.
— По дяволите, Стик, стига.
— Готово — отзова се той и спря. Аз обаче не спрях. Той беше прав; трябваше да се разтоваря.
— На времето, когато бях… много млад… ми се мярна една мисъл да се оженя за нея. Мислех си, че си е в реда на нещата, една от моите по-специални грешки.
— Да се ожениш за нея, а. По дяволите, човече, ти наистина си имаш проблеми.
— Това не е проблем.
— Хей, този пред теб е Стик, приятелче. Можеш да ми хвърляш колкото си искаш прах в очите за разните му там неща, дето не си завършил както трябвало, но не ме убеждавай, че това не било проблем.
— Не е проблем — натъртих аз. Прозвуча мие повече сякаш се мъчех да убедя себе си, а не него.
— Джейк, никога не е проблем да се навреш между шамарите, проблемът е как да се измъкнеш от тях.
— Отдавна съм се измъкнал. Сега се мъча да не се навра отново.
— О, това ли било?
— Да!
— Ти имаш наистина уникален подход — изрече той и след няколко секунди запита: — Още ли я обичаш?
— Върви по дяволите.
— Няма да вървя по дяволите.
Въздъхнах.
— Не знам. Може би съм влюбен в представата си за нея. Може би досега не съм успял да се отърва от любовта си към нея. Още не съм го проумял.
— Кога ще се срещнеш пак с нея?
За миг изпаднах в паника да не съм се раздрънкал повече, отколкото трябва. Пристъп на старата параноя.
— По кое време довечера ще се срещнеш с нея? — повтори въпроса си той.
— Кой казва, че имам довечера среща с нея?
Той ме стрелна с откачената си усмивка.
— В девет — изломотих аз.
— Имаш ли нужда от прикритие?
— Не ставай смешен.
— Нямах предвид това, Джейк — изрече той сериозно. — Искам да кажа, искаш ли да те прикривам? ДА държа под око мястото на срещата ви, за да се уверя, че никой не иска да ти пръсне черепа? Това, което искам да ти кажа, е че съм с теб. Каквото и да означава това за теб. Надявам се всичко да мине нормално.
Бях трогнат от неговата загриженост. В Стик имаше много от Теди. Но аз бях нащрек към него. Бях нащрек към всички. Бях отстъпил две крачки назад. Първо се бях открил на Доу, а сега на Стик. Отдалечавах се от укритията си. Тази мисъл ме хвърли в истинска паника.
— Не трябваше да се връщам в тоя шибан град — изсумтях накрая.
— О, стига — изрече той. — Тогава нямаше да се запознаеш с мен. Аз съм вълшебникът, приятелю. Само като махна с ръка и невъзможното става възможно.
— Къде сме се запътили? — запитах аз решен да променя темата.
— Градските докове.
— Какво има там?
— Подготвили сме ти една изненада.
— Кое сте тия „Вие“?
— Аз и Сапата.
— Е, тогава опитай се да не вдигаш над деветдесет, моля те.
— Моята приятелка тук се чувства доста зле под деветдесет — захили се той, потупвайки волана.
— Много лошо за нея — казах аз. — Защото пък аз се чувствам доста зле над деветдесет. Какво става на градските докове?
— Ловците на стриди разтоварват там улова си — отвърна той, сякаш това обясняваше всичко. Реших, че е по-добре да се оставя да ме изненадат и потънах в мълчание.
Той зави надясно по Фронт Стрийт и подкара бавно към крайбрежието. Още в първите два квартала видях шест курви, работещи по двойки. Две си бъбреха с един много приятелски разположен полицай, чиито ръце опипваха подред задниците им докато през време на разговора им друга двойка се пазареше с двама мъже на средна възраст в кола с айовска регистрация; а третата двойка изскочи внезапно пред колата ни, за да привлече вниманието ни. След това вече загубих всякакъв интерес.
— Реших да направя една обиколка. Това е сценичен маршрут — обади се Стик, докато покрай нас се точеха заведения със стриптийз, магазини със секс-артикули и порнокина. — Мислех, че ще ти е интересно да го зърнеш на светло.