— Виж, О’Брайън е проумял, че ти доста добре си ги загрял в Синси. Става му ясно, че си пречукал Скийт Талиани, на чичо Франко и останалите си им бил хубав шут отзад. Разбрал е, че си сериозен мъж, който си държи на дадената дума. Иска да прави бизнес с теб. Какво има, да не би да си против свободната инициатива?
— Трябва ли да се чувствам поласкан от пледоарията ти?
— Какво искаш от мен, да разговаряме или да се правим на палячовци? Не разбираш ли, че О’Брайън не иска никакви неприятности. Не съм ли ясен?
— Значи му се е дръпнало лайното от страх, а?
— О’Брайън не се страхува — отвърна той прозаично.
— Да, и прасетата не обичат да се търкалят в калта.
— Виж, шефът ми не отива на парти с празни ръце, разбираш ли какво искам да ти кажа? След като се пишеш толкова голям умник, не ме слушай, зарежи си късмета.
Няколко секунди трескаво си блъсках главата — не за срещата с О’Брайън, защото разигравах театър — а за това къде и кога да се срещнем. Можеше и да е засада, макара че нямаше никакви причина да ми правят засада. Дали представляваше фамилията? Или действаше сам? Какво толкова можеше да има в ръкава си, че да ме заинтригува? Не бях много сигурен дали О’Брайън наистина е уплашен, и се опитах да изкопча още информация.
— Знае ли шефът ти кой е очистил Талиани и останалите?
Несбит пристъпи от крак на крак и въздъхна.
— Защо не го питаш сам? Казах ти вече, че си върша работата както Уестърн Юнион си вършат тяхната. Не знам абсолютно нищо и заповедите ми са съвсем ясни, да забравям всичко веднага след като го изпълня!
— Кога? — запитах накрая аз.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Какво ще кажеш за утре сутринта?
— По-зле отколкото веднага, по-добре отколкото никога — отвърна той повдигайки рамене.
— Вече е прекалено късно за каквото и да било — казах аз. — Ще го направим утре, някъде преди обяд.
По това време на нощта обикновено не мога да вземам правилни решения.
— Чудесно. Ще избереш ли и мястото?
Не познавах още новия град както трябва. Реших да пробвам почвата.
— О’Брайън има ли нещо наум?
— Да, но той не иска да се нервираш, затова не предлага, нали разбираш?
— Нищо, опитай, може и да остана спокоен.
— В Скидъуей има едно малка рибарска къщичка. Откъм страната на залива, точно на брега. Много малко хора го знаят; дори и жена му не ходи там. Има добра видимост; на двайсет ярда от къщата му няма даже и тревичка.
Помислих още малко. Щеше да е най-добре да го пусна да си ходи и да го проследя до мястото на срещата, но исках и още някой да знае за нея.
— Къде се намира точно?
— Свиваш вдясно три квартала след моста от Тандърхед към Оушънбай. На около миля по пътя е, в залива, както вече ти казах. Не можеш да го пропуснеш, защото пътят свършва точно там.
Не отделих погледа си от него в продължения на цяла минута, подръпнах си ухото и накрая кимнах.
— Как се казва улицата?
— Бейвю.
— Имам уговорена среща за закуска — казах аз. — Значи в десет и половин съм там.
— Няма проблеми, той нощува там. Значи в десет и половина. — Той се ухили и протегна ръка с отворена длан. — Какво ще кажеш да ми върнеш ютията?
Извадих револвера, разхлабих фиксиращия щифт и улових цилиндъра с патроните в дланта си, след което му протегнах останалото.
— Другата част ще дам на О’Брайън когато се видим.
Белезите му от акне поаленяха и ситни капчици пот започнаха да избиват по челото му. Изгледа объркано.
— Необходимо ли е да се тежкарееш толкова? — запита той. — Не трябва да ми доказваш колко си печен. Казах ти вече, знаем как си справил в Синси.
— Аз съм предпазлив човек. Твърде много хора в последно време гушнаха букета в града.
— Да съм те заплашвал, Килмър? Не. Просто дойдох и ти донесох съобщение, както ми беше заповядано. Да ти кажа, ако тая каша се задълбочи, като нищо мога да свърша на дъното на залива с чифт бетонни ботуши.
— Това си е твой проблем.
— Как тогава да се върна с половин револвер? Това означава всичко да тръгне на карък, нали знаеш какво имам предвид?
Подхвърлих му цилиндъра с патроните и той го улови без да отделя жълтите си очи от моите.
— Длъжник си ми — казах му аз.
— След като говориш с О’Брайън, ще ти платят с бали — отвърна той и се стрелна като фурия през фоайето навън.
36. РАЗГОВОР НА ЗАКУСКА
Намерих в бележка в кутията си когато слязох да се срещна с Дъч на следващата сутрин. Беше написана на ръка с почерка и подписа на Бабс Томас: „Утре в мезонета в 6 часа вечерта ще се състои коктейл. Ще се радвам да дойдеш. Любов и целувки. Б. Т.“
Нямаше я в залата за закуски, но пък Дъч и Чарли Едноухия бяха там. Плъзнах по масата бележката към Дъч докато сядах. Той я прочете и се изхили.