— Аз я наглеждах. Защо?
— Наш? Подай ми я, а? — Детективът посочи четка с дълги, бели косми, поставена върху един от саковете с инструменти.
Портър даде знак на двамата криминалисти да се приближат.
— Няма нищо, обикновено не хапя.
През ноември се беше върнал по-рано от отпуската, натрапена му, след като жена му беше убита при обир в местен магазин. Той искаше да продължи службата си най-вече защото работата го разсейваше, отклоняваше мислите му от случилото се.
В дните след смъртта на Хедър, когато се беше заключил в апартамента им, беше наистина най-зле. Заобиколен от спомени отвред.
Лицето й го гледаше от снимки на почти всяка лавица. Уханието й витаеше във въздуха — през първата седмица Портър не можеше да спи, ако не разгъне дреха на Хедър на леглото. Седеше в апартамента и не мислеше за друго, освен какво ще стори на онзи тип, който я беше убил — мисли, които не искаше в главата си.
В крайна сметка Убиецът „Четирите маймуни“ го беше измъкнал от онзи апартамент.
Именно той отмъсти и на убиеца на съпругата на детектива. Пак той беше причината хора като тези двама криминалисти да се държат странно около него. Не им се струваше заплашителен, по-скоро го гледаха със страхопочитание.
Портър беше ченгето, допуснало У4М в разследването под прикритието на криминалист. Той беше ченгето, намушкано от убиеца в собствения си дом. Той беше ченгето, заловило серийния убиец и след това върнало го на свобода.
Четири месеца по-късно всички все още говореха за това, просто не пред него.
Двамата криминалисти се приближиха.
Жената приклекна до Портър.
С помощта на четката той почисти снега най-близо до брега и по протежение на външните участъци, които те бяха измели преди това. Когато разшири кръга още почти метър, остави четката и притисна длан в леда, като започна от центъра и бавно се движеше встрани към ръба. Спря на около десет сантиметра от снега.
— Ето. Пипни тук.
Младата криминалистка си свали ръкавицата и колебливо последва указанията му, като бръсна леда с пръсти.
Спря на около два сантиметра от дланта му.
— Усещаш ли?
Тя кимна.
— Има леко ръбче. Не е високо, но го има.
— Проследи го докрай. Очертай го с това… — Детективът й връчи маркер.
Отне й само минута да начертае спретнат квадрат над трупа, с два по-малки, около дванадесет сантиметра широки, издадени от всяка страна.
— Предполагам, това отговаря на въпроса… — каза Портър.
Наш се намръщи.
— Какво гледаме в момента?
Шефът му се изправи и помогна и на жената да стори същото.
— Как се казваш?
— Криминалист Линдзи Ролфс, сър.
Ролфс, можеш ли да обясниш какво значи това?
Тя се замисли за момент, като няколко пъти прехвърли поглед от Паркър към леда и обратно. След това проумя загадката.
— Езерото е било замръзнало, някой е изрязал леда, вероятно с безжичен верижен трион, и е сложил момичето във водата. Ако беше паднала сама, щеше да има назъбена дупка, не такъв квадрат. Но това е нелепо…
— Кое?
Тя се намръщи, посегна към чантата си, извади безжична дрелка, сложи й дебела бургия и проби две дупки, една извън квадрата, а друга близо до трупа. С линийка премери дълбочината и на двете от повърхността до водата.
— Не схващам — жертвата се намира под линията на замръзване.
Аз пък въобще нищо не разбрах — намеси се Клеър. Той е заменил водата — обясни Портър.
Ролфс кимна.
— Да, но защо? Можел е да прореже дупка и да бутне тялото под съществуващия лед, след това да остави отворът да замръзне по естествен път. Щяло е да бъде и по-лесно, и по-бързо. Момичето щеше да изчезне, може би завинаги.
Клеър въздъхна.
— Може ли да обясниш за онези от нас, които не са специалисти по леда?
Портър посегна към линийката и Ролфс му я подаде.
— Ледът тук е дебел поне десет сантиметра. Вижда се нивото на водата… — той посочи чертичката на линийката. — Ако изрежеш парче от този лед и го извадиш, остава десетсантиметрова разлика между горния край на леда и водата. След това, да речем, слагаш трупа на момичето в дупката, тя потъва, а ти искаш да накараш дупката да изчезне. Има само един начин да се направи. Налага се да изчакаш водата да замръзне около нея, поне в тънък пласт, след това пълниш дупката с още вода до горния ръб на леда, за да се изравни.
— Ще са нужни поне два часа за замръзване — допълни Ролфс. — Може и да е малко по-малко, като имаме предвид какви бяха температурите напоследък.
Портър закима.
— Нашият извършител е доливал вода, докато този нов лед не е достигнал същата височина като околния. Той е търпелив. Подобно изпълнение е отнело доста време… — Детективът се обърна към старши криминалиста. — Ще ни трябва този лед. Всичкият върху нея, както и поне десетина сантиметра около квадрата. Има голяма вероятност някакви улики да са попаднали вътре с водата, докато е замръзвала. Нашият извършител се е навъртал тук доста дълго.