— Змия такава! — Тарамис цялата беше почервеняла от възмущение.
— Е, те бяха безкрайно изненадани и шокирани, но ме пуснаха, без да кажат нито дума! — подигравателно се усмихна Саломе. — По същия начин влязох и в двореца. Гвардейците бяха много удивени, когато ги освободих. Така се разпоредих и със стражата, която пазеше Констанциус, и с придворните ти дами.
Тарамис стоеше бледа, със здраво стиснати юмруци. Попита с разтреперан глас:
— Като те слушам — свършила си добра работа. Какво смяташ да правиш по-нататък?
— Чуй! — каза Саломе и наведе глава към прозорците.
Отвън долиташе неясно дрънчене на оръжия, което можеше да значи само едно — наближаваха големи войски. Чуваха се груби мъжки гласове, издаващи заповеди на някакъв чужд език. Тези звуци се преплитаха с виковете на изплашени хора.
— Градът започна да се събужда и да разбира, че става нещо нередно. Саломе, мисля, че ще бъде добре да слезнеш долу и да успокоиш твоите поданици — нали си тяхна кралица! — Констанциус зловещо се усмихна.
— Отсега ме наричай Тарамис! Трябва колкото е възможно по-скоро да свикна с това име!
— Какво става навън? Какво сте намислили вие двамата?! — извика Тарамис.
— Нищо особено. Просто лично аз, тоест лично ти, обиколих всички порти на градската стена и наредих да бъдат отворени. Стражата беше много изненадана, но не посмя да ми се противопостави. Това, което чуваш, са войниците на Сокола, които точно в този момент превземат града.
— Ти си самият сатана! — Тарамис разярено се хвърли към Саломе. — Ти предаде моите хора! Безсрамно използва тяхното доверие в мен. Направи от мен предателка! Но почакай — сега ще отида при тях и всичко ще им обясня…
Саломе рязко дръпна кралицата за китката и я отхвърли настрана. Обърна се към мъжа:
— Констанциус, нали познаваш пътя към подземните катакомби? Заведи и затвори тази побесняла котка в най-отдалечената и тъмна каменна килия. За стражата не се безпокой — всички спят дълбок сън. После изпрати някой сигурен твой човек да им подреже гърлата, докато още не са се събудили. За това, което стана тази нощ тук, не трябва да знае никой друг! От този момент Тарамис — това съм аз, а милата ми сестра ще бъде безименен затворник в неизвестна никому, освен на теб и мен, килия. Ясно ли е?!
Под тънкия черен мустак блеснаха в зловеща усмивка два реда бели зъби:
— Всичко е ясно, само едно малко доуточнение — нали няма да ми откажеш да се позабавлявам със затворницата, преди да я оставя в компанията на ледените стени и изгладнелите подземни плъхове?
— Прави каквото искаш с тази патица! — каза Саломе, сграбчи Тарамис за рамото и силно я блъсна към Констанциус. После рязко се обърна и излезе.
Тарамис диво се запротивлява. Очите й горяха от ужас и срам пред циничния блясък в очите на мъжа, пред грубите му, безмилостни и похотливи ръце, цялото му тяло на насилник, което смазваше и чупеше нейното безпомощно, мятащо се в отчаяни пориви да се освободи същество.
Когато зад гърба на вещицата се разнесе отчаян, пълен с болка и ужас писък, Саломе само ехидно се усмихна и продължи пътя си.
Дървото на смъртта
Посивели от прах, влажни от пот, панталоните на младия войник бяха опръскани със засъхнала кръв. По бедрото, рамото, гърдите, — навсякъде по тялото му личаха следи от дълбоки сочни рани. Впиваше отмалели пръсти в покривката на леглото, върху което лежеше, раните още кървяха и по челото му избиваха капки пот.
— Сигурно е полудяла! Сигурно е полудяла! — повтаряше той безброй пъти. Мъката в гласа му говореше за страдание, по-голямо от физическата болка. — Ах, какъв кошмарен сън! Тарамис, кралицата, която цял Кауран предано обича и почита, да предаде своя народ на мародерите и убийците… О, велика Иштар! Защо не паднах, сразен в боя — по-добре, отколкото да гледам как любимата ми кралица изведнъж се превърна в лека жена и предателка на своя народ!
— Лежи спокойно, Валери! — помоли момичето, което с треперещи ръце се опитваше да измие и превърже раните на младежа. — Моля те, миличък, стой мирно — така само влошаваш положението си! Разбираш, че не мога точно сега да извикам лечител, а сега…
— Знам, знам — изръмжа момъкът. — Бандите на Констанциус претърсват къщите и където намерят ранен войник, веднага го убиват, защото щом е ранен, значи се е бил с тях. Ах, Тарамис! Как можа да ни предадеш — та хората те обожаваха!