Выбрать главу

— Ще ви обясня всичко, Гарет. Слушайте, аз съм в кафенето на болницата. Имате ли малко време да поговорим?

— Колко е часът? — попита лекарят, сякаш бе загубил всякаква представа за времето.

— Почти дванадесет и половина.

— Приключвам с попълването на няколко досиета и след десет минути съм при вас.

— Гарет?

— Да?

— Ще имам нужда да ви помоля за една много голяма услуга.

Кантората „Марбъл & Марч“

16 часа и 06 минути

— Дали няма да ви дойде някоя добра идея, Аби?

— Какъв род идея?

Натан се люлееше върху своето кресло със скръстени ръце и тайнствен вид.

— Както ви обясних, възнамерявам да дам поискания ми откуп. Но искам да бъда сигурен, че ще платя само веднъж. За нещастие, когато става дума за шантаж, знаем кога започва…

— … но не знаем кога приключва — допълни тя.

— Точно така. Не искам след шест месеца или една година Лерой да се появи, за да изнудва Джефри или Малори… или дори мен — насили се да допълни той.

— Шантажът се наказва строго от закона — отбеляза Аби.

— Да, но за да разубедя Лерой да не изпадне в редицив, ще трябва да имаме доказателство за шантажа му. Този тип е много предпазлив, както успях да установя преди малко.

— Какво! Вие сте говорили с него? — извика тя, засегната, че не я е предупредил по-рано.

— Да, обадих му се тази сутрин, но Лерой настоя той да ми позвъни пет минути по-късно в една от обществените телефонни кабини във входа на сградата.

— Определи ли ви среща?

— Ще се видим утре.

— И как смятате да действате?

— Трябва да го накарам да говори и най-вече — да го запиша, но за тази цел ще имам нужда от сложна апаратура: шпионски микрофончета като тези у тайните служби, например.

— Напомням ви, че не сме в епохата на Уотъргейт — възкликна Аби през смях.

— Защото знаете друг, по-ефикасен начин?

— Това например — отговори тя, сочейки към подвижния телефон на своя шеф.

— Мобилният?

— Да, но използван по един по-особен начин.

Той свъси вежди. Гледайки заинтригуваната му физиономия, Аби обясни:

— Вашият телефон има специална слушалка „хендс фрий“, нали?

— Да, за да говоря, без да пускам волана.

— Чудесно. И какво се случва, когато мобилният ви телефон звънне по време на шофиране?

— Свързва ме автоматично след три позвънявания — уточни Натан, — но не виждам много ясно по какъв…

— Оставете ме да довърша. Представете си сега, че го настроите да звъни без звук.

— Като го оставя на вибрация?

— Не — рече тя, клатейки глава, — когато телефонът вибрира, издава леко бучене. Това не е достатъчно дискретно.

— В такъв случай, не знам как другояче бих могъл да постъпя — каза той, чудейки се над думите й.

— Ще видите.

Аби взе апаратчето му и си поигра малко с клавиатурата му.

— Достатъчно е да програмирате позвъняване без звук.

— Тоест, мълчаливо.

— Ето че вашият мобилен телефон е превърнат в нелегален микрофон, 007 — каза тя, подхвърляйки му машинката, която той хвана във въздуха.

За да провери как действа системата, той сне слушалката на стационарния си телефон върху бюрото и набра номера на мобилния. Както можеше да се очаква, той се включи без никакъв шум.

— Това е невероятно — призна той. — И откъде сте научили всичко това?

— От едно женско списание — обяви Аби. — Имаше интересна статия: десет безпогрешни трика да следите вашия спътник в живота, за да знаете дали ви мами.

27

Аз не съм човек без недостатъци.

Вийон

Болницата в Питсфийлд

Отделение за реанимация

Един часа сутринта

— Ето, доктор Гудрич, тук е.

— Много добре.

Клер Джулиани направи крачка назад. Тя бе силно впечатлена от присъствието на този толкова прочут лекар, пристигнал чак от Ню Йорк, за да види нейния пациент.

— Добре, оставям ви за малко. Не се колебайте да ме повикате, ако имате нужда от нещо.

— Благодаря, доктор Джулиани.

Гарет отвори вратата и влезе в интензивното.

То представляваше доста безлична стая, осветена само от малка дежурна лампичка, която разпръскваше меката си светлина над леглото. В дъното грубовато бюро, боядисано в студено бяло, бе поставено в съседство с умивалник от неръждаем метал. В цялото помещение отекваше характерното писукане на екрана, отразяващ сърдечния ритъм, както и хъркането на огромния апарат за изкуствено дишане, който шумно изпращаше порции въздух към тръбата за интубация.