Тъй като нямаше срещи през следващия час, Натан се възползва от това, за да развърже вратовръзката си. Без съмнение болката в гърдите му не минаваше. Помасажира си слепоочията и си напръска лицето с малко студена вода.
Престани да мислиш за Малори.
— Натан?
Аби бе влязла, без да почука, както имаше навика да прави, когато бяха сами. Младата жена заби пръст в следобедната му програма, след което добави:
— Някакъв приятел на Ашли Джордан се обади тази сутрин, искаше спешна среща. Някой си Гарет Гудрич…
— Гудрич? За пръв път чувам това име.
— Даде ми да разбера, че бил един негов приятел от детинство, известен лекар.
— И какво иска от мен този господин? — попита я той, смръщвайки вежди.
— Не знам, той нищо не уточни. Каза само, че според Джордан вие сте били най-добрият.
И това е така: нито едно загубено дело през цялата ми кариера. Нито едно.
— Опитайте да ми наберете Ашли, ако обичате.
— Той замина за Балтимор преди около час. Нали знаете, случаят Кайли…
— А, да, точно така… В колко часа трябва да дойде този Гудрич?
— Предложих му за седемнадесет часа.
Аби бе вече излязла от стаята, когато главата й се показа в пролуката на полуотворената врата.
— Сигурно ще е някаква афера за медицински обезщетения — предположи тя.
— Без съмнение — съгласи се Натан, потъвайки отново в папките с дела. — Ако случаят е такъв, ще го отпратим към департамента на четвъртия етаж.
Гудрич пристигна малко преди седемнадесет часа. Аби го въведе в кантората, без да го кара да чака.
Беше мъж в разцвета на силите си, висок и могъщо сложен. Дългото палто с безупречна кройка и антрацитночерният му костюм още по-силно подчертаваха огромния му ръст. Бе влязъл в офиса с уверена крачка. Застанал твърдо по средата на помещението, с широкоплещеста като на борец фигура, Гудрич излъчваше силно присъствие.
С широк жест той съблече палтото си, преди да го подаде на Аби. Прекара пръсти през прошарените си, умело разчорлени коси — очевидно бе стигнал шестдесетте, но в никакъв случай не бе оплешивял — сетне бавно поглади късата си брадичка и заби своите живи и проницателни очи в тези на адвоката.
Още щом погледът на Гудрич се кръстоса с неговия, Натан се почувства неспокоен. Дишането му незнайно защо се учести и за миг мислите му се объркаха.
2
— Добре ли се чувствате, господин Дел Амико?
По дяволите, какво ме прихваща?
— Да, да… съвсем леко замайване — отговори Натан, като си връщаше съзнанието. — Малко повечко преумора без съмнение…
Гудрич не изглеждаше напълно убеден.
— Аз съм лекар, ако искате да ви прегледам, ще го направя на драго сърце — предложи той със звучния си глас.
Натан положи усилие да се усмихне.
— Благодаря, добре съм.
— Наистина ли?
— Уверявам ви.
Без да чака да го поканят, Гудрич се настани в един от кожените фотьойли и огледа внимателно всички подробности от обстановката в кантората. Всички стени бяха скрити от рафтове със стари книги, центърът бе зает от солидно бюро. От едната страна го обрамчваше заседателна маса от масивен орех, а от другата — малко елегантно канапе. Мебелировката придаваше на помещението охолна атмосфера.
— И така, какво очаквате от мен, доктор Гудрич? — попита Натан след кратко мълчание.
Лекарят кръстоса крака и леко се полюля във фотьойла, преди да отговори:
— Не очаквам нищо от вас, Натан… Ще ми позволите да ви наричам Натан, нали…
Тонът му звучеше по-скоро утвърдително, отколкото въпросително.
— Вие идвате при мен по професионален проблем, ако не се лъжа? Нашата кантора защитава някои лекари, преследвани в съда от своите пациенти…
— За щастие, моят случай не е такъв — прекъсна го Гудрич. — Избягвам да оперирам, ако съм пил някоя чаша повече. Глупаво е да ампутираш десния крак, когато болен е левият, не смятате ли?