— Но вече са го освободили?
Гудрич сложи чашката си върху един скрин от полирано дърво, който му служеше за ниска масичка.
— Да. Излязъл е от затвора преди две години. Намерил си работа като работник по поддръжката на летището в Хюстън и се настанил в малкия апартамент, който трябва да сте видели на филмчето.
— Вие ли сте го открили там?
Гудрич кимна в знак на потвърждение.
— Той нямаше кураж да се обади на дъщеря си. Бе й написал десетки писма в затвора, но никога не бе посмял да й ги изпрати.
— И вие сте изиграли ролята на ангел хранител?
— Спестете ми подобни изрази, моля. Аз чисто и просто разбих вратата на апартамента му, докато той беше на работа, и откраднах писмата, които изпратих на дъщеря му. Добавих и моето кратко филмче, за да може Кендис да се добере до него.
Натан му хвърли гневен поглед.
— Но кой сте вие, в името на какво си позволявате да се бъркате така в живота на хората?
— Кендис имаше нужда от подобно откритие. Тя винаги бе живяла с мисълта, че баща й я е зарязал. За нея бе голямо облекчение да узнае, че той никога не е преставал да я обича.
— Нима това е било толкова важно?
— Липсата на баща, трябва да знаете, невинаги позволява на младия човек да изгради своята личност в подходящи условия.
— Зависи — каза Натан. — Моят налагаше майка ми, докато един прекрасен ден не се измете на другия край на страната. От тази гледна точка, неговото отсъствие не ми е пречело бог знае колко…
Мълчание, напоено с неудобство и притеснение, увисна във въздуха.
— Животът на този човек е бил съсипан. Но малко по малко той се опитва да го изгражда наново. Така или иначе, има пълното право да открие своята дъщеря и да види своето внуче.
— Но, да ви вземат мътните, щом знаете, че Кендис ще умре, защитете я! Направете нещо това да не се случва!
Гудрич затвори очи и отговори с непреодолим фатализъм:
— Ограничил съм се да събера това семейство, Натан, да им осигуря малко радост и утеха, но вече ви казах: никой не може да променя хода на нещата. Вие също трябва да приемете това.
Адвокатът скочи от мястото си.
— Ако в моя живот бях приемал всичко онова, което са се опитвали да ми налагат, щях още да работя като хамалин в някой завод!
Гудрич на свой ред се надигна и потисна прозявката си.
— Имате много досаден навик да отнасяте всичко към собствената си персона.
— Защото нея познавам най-добре.
Лекарят се хвана за парапета на малка стълбичка, започваща от средата на хола.
— Можете да спите тук, ако ви харесва. Имам една стая за приятели на първия етаж, ще ви дам и чисти чаршафи.
Отвън се дочуваше ревът на вятъра и грохотът на вълните, които връхлитаха върху плажа. Усещаше се, че океанът е тук, съвсем наблизо.
Обезсърчен, че трябва да се озове в своя празен и студен апартамент, и омаломощен от повечкото алкохол, Натан прие поканата, без да кара да го молят.
11
Тя прилича на дъга в небето…
13 декември
Когато рано на следващата сутрин Натан слезе в хола, Гудрич вече бе заминал на лов за морски пъстърви. Върху масата бе оставил бележка:
Като си тръгвате, заключете вратата и пуснете ключа в пощенската кутия.
Без да се бави повече, той се качи в колата и пое по посока на Стейтън Айлънд. Докато караше, не преставаше да размишлява върху смесицата от неприязън и привличане, която изпитваше към Гарет. Разбира се, този човек често го изкарваше извън кожата, но на моменти помежду им възникваше някаква съвършена близост, сякаш бе негов родител, и трудно можеше да се намери задоволително обяснение на тези така противоположни усещания.
Натан прекара деня в дебнене на Кендис и нейното семейство. Сновеше като совалка между кафенето и малкото им жилище.
Този път бебето остана целия ден с дядо си. Отвън Натан не можеше да вижда какво се случва във вътрешността на къщата. В замяна на това забеляза, че когато му се допушеше, „Клинт“ винаги излизаше на терасата. Възрастният мъж работи спокойно цялата сутрин, а сетне изведе внучето си на следобедна разходка. Личеше, че се чувства прекрасно с малкото дете, когато го покриваше да не се простуди и тикаше с уверени движения количката.