21 часа 08 минути
— Ето и вашата бира.
— Благодаря.
— И така, какво ви води насам, господин адвокате от Манхатън?
— Наричайте ме Натан.
— Какво ви води в нашия бар… Натан?
— В действителност, дойдох, за да поговоря с вас, Кендис.
Младата жена изненадано се отдръпна назад.
— Откъде знаете името ми? — попита го тя с неприязнен тон.
— Всички тук ви наричат Кендис… — обясни той, въздъхвайки.
— Добре — съгласи се тя, смекчавайки интонацията. — Една точка за вас.
— Слушайте — реши се той, — когато ви свърши смяната, навярно бихме могли да пийнем по нещо на някое друго място?
— Губите си времето с мен — увери го тя.
— Не се опитвам да ви ухажвам, честна дума.
— Безполезно е да настоявате, наистина.
— Устата ви казва „не“, но очите ви казват „да“.
— А това пък си е истинско ухажване. Дори, бих казала, дебелашка свалка. Имам чувството, че са ми го казвали вече десетки пъти.
— Ухаете на жасмин — задоволи се да отбележи Натан.
21 часа 12 минути
Наистина, съвсем не изглежда зле в края на краищата.
22 часа 02 минути
— Мога ли да си поръчам трета бира?
— Но вие дори не сте започнали втората.
— Защото не искам да загубя мястото си на бара.
— И какво толкова интересно има на това място?
— Възможността да ви гледам.
Тя повдигна рамене, но не успя да скрие усмивката си.
— Щом е достатъчна за вашето щастие…
— Помислихте ли върху моето предложение?
— Вашето предложение?
— Да изпиете една чаша с мен след края на смяната.
— Сервитьорките никога не излизат с клиенти, това е правило тук.
— Когато барът затвори, вие няма да сте вече сервитьорка, а аз няма да съм вече клиент.
— Типична забележка на адвокат.
Нещо, което в устата й не беше кой знае какъв комплимент.
22 часа 18 минути
Готин е, но прекалено сигурен в себе си.
22 часа 30 минути
— Във всеки случай, никога не излизам с женени мъже — заяви му тя, посочвайки халката, която Натан винаги носеше на пръста си.
— Грешите, женените мъже са по-интересни, нали затова вече са били харесани.
— Доста глупаво обяснение — прецени тя.
— Това беше шега.
— Плоска шега.
Натан тъкмо се канеше да й отговори, когато Джо Конъли се приближи към тях.
— Всичко е наред, Джо — увери го Кендис.
— Толкова по-добре — промърмори той, отдалечавайки се.
Натан изчака, докато собственикът на бара си отиде на мястото, за да поднови своето предложение.
— А ако не бях женен, щяхте ли да приемете да изпием тази проклета чаша?
— Може би.
23 часа 02 минути
— В действителност, бях женен, но сега съм разведен.
— Какво ми доказва, че това е самата истина?
— Бих могъл да ви донеса документите по развода си, но не мислех, че те са необходими само за да поканя някое момиче да изпие с мен по една чаша.
— Оставете, ще се задоволя с честната ви дума.
— Значи, да?
— Казах ви, може би…
23 часа 13 минути
Защо ли ми вдъхва такова доверие?
Ако ми предложи още веднъж, ще му отговоря „да“…
23 часа 24 минути
Барът бе започнал постепенно да се изпразва. Якият рок на „Бос“ бе отстъпил на акустическите балади на Трейси Чапман.
Кендис си бе взела петте минути почивка и си говореше с Натан на една маса в дъното на бара. Помежду им бяха започнали да се носят вълните на взаимна симпатия, когато разговорът им бе внезапно прекъснат:
— Кендис, на телефона! — изкрещя Джо иззад своя тезгях.
Младата жена подскочи като ужилена. Кой ли можеше да й се обажда в работата по това време?
Разтревожена, тя пое слушалката и няколко секунди по-късно цялата радост бе отлетяла от лицето й. Пребледняла, тя затвори, направи няколко неуверени крачки, за да достигне бара, след което усети как губи почва под себе си. Натан, който бе проследил цялата сцена, се хвърли, за да я поеме в последния момент, преди да се строполи на пода. Все още в прегръдката му, тя се обля в сълзи.