— Към летището, ако обичате!
Гудрич целият подскочи, после рязко се обърна назад, за да види Натан, седнал на дясната задна седалка.
— По дяволите, Дел Амико! Недейте никога повече да ме стряскате по такъв начин! Как успяхте да влезете в колата ми?
— Не трябваше да ми оставяте дубликата на вашите ключове — отговори адвокатът, разтърсвайки малка връзка ключове под носа на лекаря. — Забравих да ги пусна в пощенската кутия снощи.
— Добре, какво търсите тук?
— Ще ви обясня всичко по пътя, но сега трябва да хванем самолета за Калифорния.
Лекарят поклати глава.
— Май нещо бълнувате. Предстои ми напрегнат ден, а аз вече съм закъснял, така че…
— Трябва да взема дъщеря си от Сан Диего — обясни Натан.
— Щастлив съм да науча за това — произнесе лекарят, повдигайки рамене.
— Нямам намерение да я подлагам и на най-малкия риск — заяви адвокатът, повишавайки тон.
— Съжалявам, драги, но не виждам много ясно с какво бих могъл да ви бъда полезен.
Въпреки това той включи двигателя, за да пусне отоплението.
Натан се приближи към него.
— Да разгледаме положението обективно, Гарет. Аз съм нещо като „мъртвец в отпуска“, докато вие сте здрав като пън. Предполагам, че не сте имали лоши предчувствия относно следващите си двадесет и четири часа, нали? Не сте видели, надявам се, бял ореол, като сте се гледали в огледалото тази сутрин?
— Не — призна отегчено Гудрич, — но все още не мога да разбера нищо от вашите доводи.
— Признавам, че успяхте да ми изкарате ангелите. Вече не смея да си покажа носа навън, без да се стряскам, че ще ме връхлети някое такси или някоя стена ще се стовари отгоре ми. Затова си мисля ето какво: докато съм с вас, шансовете да ме споходи нещо такова, са малки.
— Това е твърде привидно. Слушайте…
— Не — прекъсна го гневно Натан, — сега вие ще ме слушате: дъщеря ми няма нищо общо с вашите шибани смъртни предчувствия. Не искам да поемам риска да й се случи и най-дребната неприятност, докато бъде в самолета с мен. Ето защо ще останем заедно, вие и аз, през цялото време, докато не я доведа тук без опасност за нея.
— Искате, значи, да бъда вашата… застраховка живот! — възкликна Гарет.
— Точно така.
Лекарят поклати глава.
— Вие сте голям чудак. Нещата не стават така, Натан.
— Аз пък вярвам, че стават. Правилата се промениха, това е всичко.
— Безполезно е да настоявате — каза твърдо лекарят. — Няма да ви придружа никъде, Натан, добре ли ме разбрахте? Никъде.
Няколко часа по-късно
Натан погледна часовника си.
Полет №211 на „Юнайтед Еърлайнс“ нямаше закъснение, така че скоро щяха да кацнат в Сан Диего. Тъй като по това време нямаше директен полет, бяха направили прекачване във Вашингтон, което малко бе удължило пътуването.
Адвокатът погледна седящия до него Гудрич. Лекарят привършваше, без да бърза, обяда, който стюардесата му бе сервирала преди половин час.
Натан не знаеше вече какво точно да си мисли за Гарет. Едно обаче бе сигурно: всички дивотии бяха започнали, откакто той бе нахлул в живота му. От друга страна, нямаше как да не изпитва към него странна смесица от възхищение и съчувствие. Защото ако това, което Гудрич говореше, бе вярно (а Натан вече бе уверен, че Гарет наистина е Вестител), то собственото му съществуване едва ли бе особено безгрижно: как ли човек успява да води нормален живот с подобна дарба? Да виждаш непрекъснато мъртъвци в отпуска да се разхождат около теб, би трябвало да бъде един доста тежък товар.
Разбира се, би предпочел изобщо да не го бе срещал — или поне при други обстоятелства — но ценеше високо този човек: той бе чувствителен и внушаващ спокойствие. Един ранен мъж, който бе обичал страстно своята жена и който сега се бе посветил духом и тялом на пациентите си.
Никак не бе лесно да го убеди в необходимостта да потегли с него към Калифорния. Хирургът имаше важна операция, насрочена за същия ден, без да се брои това, че не можеше да отсъства от отделението за палиативно лечение, без да е дал определени разпореждания.
След като бе използвал всички познати на земята заплахи, Натан се бе видял принуден да изостави този начин на въздействие. Тогава бе разкрил пред Гудрич самата истина: той бе човек, който сигурно за последен път щеше да види дъщеря си; мъж, все още безкрайно влюбен в жена си, който искаше да опита последната възможност да се приближи до нея; човек, обсебен от съзнанието за вървящата по петите му смърт, който го молеше за помощ.