Как бих искал да имам баща като теб…
Той замълча за малко. Джефри се обърна, за да посрещне гнева на своя бивш зет.
— Би трябвало да ме приемете! — отсичаше всяка дума Натан. — Аз ви дадох моите доказателства. Работил съм до посиняване, за да стигна дотам. Мислех, че знанията и заслугите са ценности, които вие уважавате. Но вместо това ме подтикнахте да омърся професията, да подкупя като най-долнопробен негодник един съдия…
— Аз те спасих — най-сетне го прекъсна Джефри.
— Какво казвате?
— През една част от моето следване учихме заедно със съдията Ливингстън. По време на процеса той дойде при мен и ме предупреди за опита да го подкупиш.
Натан се бе вкаменил.
— Какво?
Старият адвокат въздъхна дълбоко и се напрегна, ровейки се из паметта си.
— Ливингстън е истинска пачавра, но бе достатъчно предпазлив, за да не се хване на въдицата. Тогава реших да му дам двойно повече от сумата, която ти му беше предложил, за да не те докладва пред съдебните власти и да издаде присъда в твоя полза.
— Но защо, Джефри, защо?
Уекслър направи кратка пауза, преди да отговори, сетне призна с леко колебание в гласа.
— Заради Малори, разбира се, не исках да бъде замесена с теб в този скандал. И после също… заради теб. Това бе нещо, което ти дължах.
Натан смръщи вежди. Тъстът му отгатна въпросителната в очите му. С поглед, вперен в пространството, той започна да възкресява миналото.
— Онази вечер, онази фамозна вечер през лятото на 1977 година пих много. Това бяха много трудни за мен времена — както в семейния ми живот, така и в работата. Връщах се от Бостън, където Лиза ме бе помолила да мина през бижутера, за да прибера една гривна, чиято закопчалка бе поръчала да поправят. Преди да си тръгна, бях прекарал следобеда при една от моите асистентки, която бе и моя любовница. Разбира се, нищо не й бях обещавал: в онези времена и в нашата среда човек не се развеждаше, за да се ожени за секретарката си, но тя упражняваше върху мен, така да се каже, емоционален шантаж с надеждата, че ще напусна жена си. Спомням си, че на тръгване се спрях в хотелския бар да взема едно уиски. Да, но стана така, че изпих не една чаша, а четири или пет. Предполагам, че знаеш за моя проблем с пиенето…
Натан не разбра веднага.
— Как така?
— През този период пиех много — обясни Джефри. — Аз страдам от хроничен алкохолизъм.
Натан бе очаквал какво ли не, но не и признание от подобен род.
— Но откога?
— Бях успял да спра в началото на осемдесетте, но след това на няколко пъти имах рецидиви. Опитах всичко: лечение, асоциации на алкохолиците… но никак не е лесно да ходиш на тези сбирки, да признаваш, че си наркоман и да обсъждаш толкова интимни неща пред съвършено непознати хора.
— Аз… не знаех — промълви Натан.
Бе ред на Джефри да бъде изненадан.
— Бях убеден, че Малори ти е казала за това.
За пръв път Натан видя емоция да блести в очите на своя тъст. Въпреки унижението, на което бе подложен, Джефри бе горд, че дъщеря му е съхранила неговата тайна толкова дълго, и то пред човек, когото обичаше.
Слушайки изповедта на Уекслър, Натан разбра, че е получил отговора на много въпроси, които си бе задавал навремето за трудността на Малори да се нагоди към живота.
Джефри продължи своя разказ:
— Когато пристигнах на Нантъкет, не намерих бижуто в себе си. Много по-късно секретарката ми призна, че го е откраднала, за да посее раздор в семейството ми. Но за момента изобщо не знаех какво се е случило с него. Изпаднах в пълна паника и на другата сутрин, когато жена ми ме попита какво е станало с гривната, не можах да измисля нищо друго, освен да й кажа, че съм я сложил в ковчежето за бижута. Ето как се стигна и до обвиненията към твоята майка. Не съм сигурен обаче дали жена ми само не се престори, че е повярвала на тази история, но така или иначе, това ни позволи да съхраним видимостта на отношенията ни.
Последва дълго мълчание, преди да добави едва чуто:
— Съжалявам, Натан, проявих се като истински страхливец.
Да, тук безспорно си прав.
Известно време Натан се чувстваше неспособен да проговори. Той бе поразен и в същото време облекчен от тази изповед. Не, неговата майка не е била крадла, а жертва на огромна несправедливост. Що се отнася до Джефри, човекът, когото винаги е смятал за добродетелен и непоклатим, се бе оказал лъжец. Лъжец, който бе имал любовници и бе алкохолик. В края на краищата човек като всички други. Като него.