Вдигна глава към своя тъст и с изненада откри, че уважението, което изпитваше към него, бе изчезнало. Не искаше дори да го съди. Изобщо не бе моментът за подобно нещо. Забеляза, че бръчките му са се отпуснали, като че ли и той отдавна е очаквал възможността да направи своето признание. В дълбините на душата си и двамата мъже бяха носили — всеки по свой начин — своята тежка тайна, която бе развалила много неща в техния живот.
Джефри пръв наруши мълчанието:
— Знам, че това не ме извинява — започна той, — но аз дискретно се погрижих майка ти да си намери работа и платих през онази година недостигащата част от учебната ти такса.
— Имате право — отвърна Натан със зачервени очи, — това не ви извинява.
Джефри се отправи към своята каса, отвори я и извади оттам нещо, което с трепереща ръка протегна към Натан.
Това бе гривна с четири реда перли и сребърна закопчалка, украсена с малки брилянти.
23
Ако човек не е готов за всичко, не е готов за нищо.
Натан натисна меко последните акорди от известната коледна песничка. Затвори пианото и погледна развълнувано към дъщеря си, която бе заспала върху коженото канапе в хола. Навън се свечеряваше. Хоризонтът, който допреди малко гореше в огненочервено, розово и оранжево, се покриваше постепенно с все по-тъмни нюанси. Добави едно голямо дърво в камината и разбута жаравата, която бе позагубила от своята сила. В съседната стая намери бродирано одеяло, което разгъна, за да покрие тялото на Бони.
Бяха прекарали прекрасен следобед в това защитено кътче. Време на спокойствие, посветено само на двамата. Подир изискания обяд Лиза Уекслър бе излязла да събира коледни подаръци за една от своите благотворителни организации, а Джефри бе помолил своя зет да му услужи с джипа си, за да намине до Питсфийлд, откъдето искаше да купи рибарски принадлежности в очакване на няколко хубави дни.
Ето защо Натан можеше да посвети цялото си свободно време на Бони. След като приключиха с обеда, тя се бе устремила към конюшнята, за да види своето пони, което бе кръстила Спирит. Натан бе й помогнал да се приготви, сетне бе оседлал за себе си един от конете на Уекслър. Останалата част от следобеда бяха прекарали в обикаляне на малките гористи хълмове, които се простираха до безкрай около имението. Зареян в тази красота, достойна за пощенска картичка, той нито веднъж не се бе сетил за смъртта. Оставил се бе да го люлее равномерният ритъм на коня и да го унася успокояващият плисък на каскадите и реките. В продължение на няколко часа нищо друго не бе съществувало на света. Нищо, освен усмивката на Бони, чистотата на въздуха и нежната пелена на снега, която покриваше околността и придаваше нова девственост на пейзажа.
Тъкмо се канеше да си припомни отново сладостта на този следобед, когато високата врата на хола се отвори, за да даде път на Лиза Уекслър.
— Добър вечер, Натан — каза тя, влизайки в помещението.
Лиза все още бе много хубава жена, висока и стройна, винаги превъзходно облечена и съхраняваща при всякакви обстоятелства онова аристократично поведение, което се придобива само в течение на няколко поколения.
— Добър вечер, Лиза, не ви чух да пристигате.
— Двигателят на колата ми е много тих.
Като се има предвид цената, която сте платили за това „Бентли“…
— Успяхте ли да си направите хубава разходка? — попита тя, поглеждайки разнежено към Бони.
— Превъзходна.
Понеже бе в закачливо настроение, не се сдържа да не я подразни, добавяйки:
— А вие, как са вашите бедняци?
Тя му хвърли кратък изпитателен поглед, но не му отвърна. Предизвикателството и шегите не бяха средата, в която Лиза Уекслър обичаше да се подвизава.
— Къде е Джефри? — попита тя, намалявайки светлината, за да не събуди спящото момиченце.
— Не би трябвало да се бави, отиде до Питсфийлд да купи нови рибарски принадлежности.
Неуловима сянка премина по хубавото й лице.