Разправиха му подробно за писмата, проводени по Христо Иванов Книговезеца до местните богаташи, за предателството на Стефан Саръиванов и как то е било като знак за всички останали да не развържат кесиите си. Дали били сигурни, че именно Саръиванов е извършил предателството? — Никакво съмнение, Дяконе. За това имали сведения от самия конак.
Заинтересуван, Левски поиска подробности. Разказаха му ги. Започнаха с нещо като портрет на Юмер ефенди и как той, справедливият и честен човек, научил за предателството направо от устата на мютесарифа. Но като не знаел кой аджеба е член на комитета, съобщил им чрез едного, когото вече половин век зоват „хайдутин в попско расо“ — поп Юрдан поп Димитров, ако бай Левски е чувал за него. Да, Левски знаеше поп Юрдан. И се разсмя:
— Е, туй наистина рядко се случва в царщината на султана — каза. — Турчин да донася, щото става в конака, като за куриер използува не кого да е, а един поп и владишки наместник… — После продължи сериозно: — Трябва да запомните тогова турчина, аратлик. Такива като Юмер ефенди съм имал винаги на ум, когато съм говорил вам и на други посветени в делото: целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подавам всекиму, който желае да пролива кръв с нас за живот и свобода човешка. А ако подушат стореното от Юмер ефенди, неговата кръв комай ще се пролее преди нашата…
— А с предателя какво да правим? — попита някой. — Не можем събра никакви пари, дорде пред очите на богатите е неговият пример.
— Вижте чрез вашите тайни юнаци за пари. Недобри, тоест чорбаджии-изедници и ненародни, които не искат да вземат участие в народното дело, а предават — трябва да се убиват с време.
— Аз предлагам да гласуваме за смъртна казън над Стефан Саръиванов — предложи Таню Стоянов. — Неговото предателство е доказано!
Всички до един вдигнаха ръка — Саръиванов беше осъден! А Левски поясни:
— Но трябва да го сторите тъй, щото да се разбере, че е казън, а не да се припише на злодеи или на разбойници за пари. Показно да е, та всеки да разбере — наказание в името на народа е тази смърт, а не лична мъст или обир.
Разговорът сякаш замираше, та мнозина — и Бяно заедно с тях — помислиха, че върви към края си. Дякона обаче не се готвеше да разтури събранието:
— Още за две неща имаме да поприказваме, братя. И двете все мои молби.
— Молби? — смаяно попита Бял Димитър. — Ти ще молиш за нещо нас? Ами че ние за тебе слагваме ръката си в огъня, Апостоле!
— Сега ще проверим — сериозно продължи Левски, без да се поддаде на ласкателното слово на ханджията. И обясни: — След месец или два в Букурещ ще се свика общо събрание на БеРеЦеКа. За мен ще бъде чест, ако ми дадете пълномощно — аз да представлявам войводския Стамболу Мехмед ефенди…
Нека припомним на читателя, че „Стамболу Мехмед ефенди“ беше тайното име на Сливенския частен революционен комитет.
Като чуха молбата на Дякона, всички наскачаха на крака, заговориха в един глас, размахаха се поздравителни ръце.
— Нека туй да бъде нашето гласуване — произнесе за цялото събрание Сава Райнов. — Имаш ли хартия и мастило, дядо Бяно? Да, благодаря. Сядай още сега, даскале — рече на главния учител, — и пиши пълномощното, ние до един ще го подпишем. — А докато в херодаята се носеше скърцането на перото по хартията, прочувствено каза на Левски: — И да знаеш, Апостоле: туй е чест за нас, а не за тебе и ние от сърце и душа ти благодарим за нея. Малко ли е това нещо: Сливен да е представляван от Апостола на българската свобода!…
Подписаха пълномощното. После Иван Ханджиев се сети да попита:
— Като че ли ставаше дума за две молби?…
— Имам нужда от тезкере, братя. Балкана как да е ще прекося по още заснежените пътеки, ала оттатък, в равна Мизия, ще бъде трудно без тезкере.
Членовете на комитета се спогледаха. Някой полугласно изрече името на Димитър Георгакев. Друг му възрази — не можело да се иска таквоз нещо от сина на един, дето доброволно и за пуста власт е приел да бъде турска подлога. Сава Райнов обясни разногласията:
— Разполагаме с най-подходящ човек като за целта, Дяконе. Говори турски по-добре от молла, а в писането може да забие в земята кой да е кятибин. При туй има достъп и в конака, та може истински печат да изтипоса, а не ние да го майсторим някак си. Работата е там…
— Работата е там — продължи вместо него Левски, — че вие сте лоши революционери, аратлик. Затваряте си очите за човека, а гледате баща му. Какво от туй, че Димитър се е родил син на кмета ви Йоргаки чорбаджи? Провинил ли се е лично с нещо към народното дело? Защо го пренебрегвате, дори набеждавате…?